16/07/2025
Имало е такива хора! А днес дали има???
За мен , това е най-великият българин и последният, който е направил нещо за народа си! Честит рожден ден! Този Българин е мой идол и искам да бъда като него !
🤍💚❤️🇧🇬
На 10 юли 1945 г. от този свят си отива великият Пенчо Семов – един от най-забележителните следосвобожденски предприемачи и дарители.
Семов е роден в с. Цветковци, неясно точно кога. Най-вероятно на 8 октомври 1873 г., а други източници сочат 1872 г. или 1875 г. Едва завършил 5 клас, той тръгва заедно с прозорливия си баща по трудния път на търговията. С много усилия и труд младежът спестява пари и през 1898 г. се включва в производството на сапун в Габрово.
Успехът е бърз и през 1904 г. става акционер във вълнено текстилна фабрика в Габрово, а пет години по-късно се включва в акционерно дружество в първата българска фабрика за юта във Варна, произвеждаща зебло, чували и торби.
Амбициозен и предприемчив, Пенчо Семов става основен акционер в редица други предприятия.
🛑🛑🛑🛑🛑
С 300 000 златни лева pодният Рокфелер откупва Южна Бългаpия в Ньой!
🛑🛑🛑🛑🛑
Пенчо Семов цял живот е строил болници, църкви, училища , музеи, старчески домове, отгледал, изучил и хранил много сирачета. Уговорил Чърчил да не бомбандира Габрово!
🛑🛑🛑🛑🛑
През 1921 г. открива трикотажна фабрика, която модернизира непрекъснато, за да достигне високо качество на продукция. Инвестира всичко спечелено в индустрията и това го превръща в крупен предприемач, акционер и фабрикант, ръководещ около 28 предприятия в цялата страна, които създават над 15 хиляди работни места.
Цени високо лоялността и трудолюбието, като самият той работи и събота, и неделя. Неуморен, той няма навика да ходи и на почивка. Свидетелство за благия му характер и привързаността към родния край е фактът, че сам нарича себе си за селянин, а всички в Габрово се обръщат към него с „бай Пенчо“.
Прави дарения на обща стойност над 55 млн. лв. – за манастири, църкви, училища, библиотеки, Фонд за борба с туберколозата, женското дружество „Милосърдие“ и др. По Коледа и Великден организира общи трапези, на които сядат всички заедно – и работници и акционери, а за бедните жители на Габрово осигурява безплатна храна.
След 9 септември 1944 г. името му е премълчавано. Пенчо Семов умира през 1945 г., но нито една дума от завещанието му не е зачетена и цялото му имущество – иззето. През 2008 г. е обявен за почетен гражданин на Габрово.
Организационни качества
И днес се носят легенди за организационните качества на Пенко Семов, който ръководи 28 индустриални предприятия, търговски и застрахователни дружества и банки. Парите му строят национална индустрия, произвеждат електроенергия, розово масло; тъкат платове; обработват кожи; отглеждат тютюн, коноп, лен, рози. Преобръщат се в банкови операции и помагат на стотици фабрики, дружества и частни лица да търгуват и строят.
Пенчо Семов се грижи за своите служители и работници като за свои рожби. Построява им къщи, плаща за образованието на техните деца, а когато подчинените му се опитвали да върнат заемите, той се позасмивал, казвайки: “Когато Бог на вас, тогава вие на мен.”
Може би към благотворителността го обръща църквата и претърпяното в неговия живот - съвсем млад той се жени за габровката Аница Гъдева, но, за съжаление, тя и двете му деца умират от туберкулоза .
Пенчо Семов дарява 300 хил. златни лева за лобиране в полза на България, за да се намалят претенциите към страната ни по времето на Ньойския договор. Той също така дава 2,5 млн. лв. на църкви и манастири; създава фонд на свое име в габровската библиотека – за литература с най-новите изследвания в областта на техниката и медицината; финансира обучението на ученици в колежа “Св. Августин” в Пловдив, Априловската гимназия, училища във Варна. Не са редки случаите, когато деца на негови работници продължават образованието си с дарени от него пари.
Той е и един от малкото българи, които отделят суми в полза на българската култура - спонсорира Кирил Тодоров, автор на паметника на Васил Априлов в Габрово, издържа и скулптора Йосиф Шквара, който прави мраморния иконостас в Габровската духовна община. Освен всичко това дарява вилата си във Варна на Съюза на журналистите и създава едно от първите социални заведения за безпризорни хора в София.
Благодетелят построява старчески дом за своите служители, който той нарича “старопиталище”, оставяйки една фабрика за издръжката му. Завещава и половината си имущество за благотворителност.
На 9 септември 1944 г. обаче, сякаш ураган помита целия му труд и жизнен смисъл. Държавата присвоява фабриките и имуществото му на стойност 1,9 млрд. лв., а мнозина от отлично подготвените специалисти праща в концлагер. За негова утеха той не доживява да види с очите си как от ръцете му бива изтръгнато не само материалното, но и неговата мечта.
Индустриалецът обобщава земния си път в собственоръчно написани думи:
“Аз се явих беден и цял живот творих. Борих се и победих. Моето дело е налице. Аз бях учител, без да бях педагог. Богат съм, без да съм егоист. Аз съм социален, без да съм социалист. Работих вдъхновено, без да бях поет.”
Някога Пенчо Семов обичал да посреща гости в разкошния парк на вилата си. И там, при чешмата с изографисания свой девиз “Любов, труд и постоянство”, ги черпел с локум в цветовете на българското знаме. За да помнят, че са българи.
Когато научаваме за проявени доброта, човеколюбие и съпричастност, най-често се вглеждаме във времето, населявано от “старите” българи. И колкото повече отваряме съзнанието и сърцето си за миналото, посяваме надеждата, че добродетелите на тяхното време не са мъртви и можем да ги възкресим и днес.
Пенчо Семов е един от онези българи, които прегръщат ентусиазма на новоосвободеното отечество и с предприемчивост и сърце създават модерната индустрия у нас. Роденият през 1873 г., в габровското село Цвятковци предприемач не се образова в чужди университети. Но будният му ум, стремежът му да черпи знания отвсякъде и от всичко и смелостта му да “препуска” след най-блестящата идея го превръщат в успешния индустриалец, който журналистите ще нарекат “българския Рокфелер”. Той е акционер в 28 дружества и фабрики и участва в управата на четири банки и две застрахователни дружества.
Той е завършил четвърти клас, но дълго време е ходил с баща си като търговец – разказва Красимира Чолакова, автор на биографична книга за индустриалеца. – Баща му е имал търговска кантора в Тутракан и 14-годишен го оставя да управлява семейния дюкян. В града Пенчо Семов бързо възприема новото, учейки се от други търговци, и заменя селските потури и калпак с европейско облекло. Тази промяна, впоследствие ще окаже влияние върху модерния облик не само на Габрово, но и на България.
Още на адрес :
https://bnr.bg/post/101194250
