Надежда Дженева - психолог и психотерапевт

25/09/2025

Колкото и да размишлявам за чувството, което изпитвам и не стигна до действието, то само трупам напрежение и тревога. Каквито и разумни доводи и философски теории да дам, за да оправдая бездействието си , то няма да има положителен ефект. Блокирането на действието с течение на времето ще обезчувстви тялото и то ще се превърне в ходеща глава или ще се събудят всякакви страхове от възможните “ами ако”, “дали”...

Разкъсващ вътрешен конфликт, който бие аларма дали - или и повишава напрежението. Мисълта е фокусирана само върху това, което се смята за неразрешима ситуация и накрая преминава в оценяването и като опасност. Всяка друга постъпваща информация се блокира и това води до преувеличение на заплахата и подценяване на контрола и собствените възможности за справяне. В резултат действието се отлага или определена ситуация се избягва. Може човек да се намира в пълна безопасност, но мисълта разгръща такава страшна картина, че тялото реагира на въображаемия стимул като на реален с всички симптоми на тревожност - сърцебиене, задух, треперене, замайване.

„Сърцето има доводи, които разумът не познава“Блез ПаскалНай- често вътрешните конфликти са тези между разума и сърцето или по-точно това, което диктува мисълта , ....

22/09/2025

20/09/2025

Някога баща ми казваше нещо, което като мантра ми се е запечатало в мозъка: „Човек на сила можеш да му вземеш всичко. И сърцето, и живота, и децата, и парите, и къщата. Но не можеш да му дадеш нищо. Ей, тук два лева му дай, ей там ще ги хвърли в канала.“

Това е наследство от него, което животът и работата ми доказаха десетки пъти. Можеш да вземеш, да ограбиш, да притиснеш човека отвън. Но не можеш да му дадеш нищо, което самият той не е готов да приеме.

И точно с тази илюзия толкова често хората идват на терапия.
„Искам да науча мъжа си как да ме обича правилно.“
„Искам да дам на майка ми урок по уважение.“
„Искам да науча баща си да бъде по-мек и грижовен.“
„Искам да откажа мъжа си от навиците му, за да стане друг.“
„Искам да науча сестра си да спре да завижда.“
„Искам да дам на колегите си уроци по коректност.“
„Искам да науча съседите си да се държат като нормални хора.“
„Искам да науча партньора си да спре да лъже и да започне да цени.“

Списъкът е безкраен. Всичко е „искам да дам“, „искам да науча“, „искам да спася“.

И в любовта е същото. Опитваме се да спечелим сърцето на другия с непоискани жестове – внимание, подаръци, съобщения, жертви. Сякаш любовта е сделка: „Аз ще дам, а ти ще си длъжен да отвърнеш.“ И после боли, защото вместо благодарност идва мълчание, отдръпване, разочарование.

Същата илюзия живее и в приятелствата. Колко често правим услуги, подаръци и помощ, които никой не е поискал – и тайно чакаме вторичната изгода: „Един ден ще ми се отплатят за моите велики жестове.“ Даваме уж „от сърце“, но вътрешно си пишем сметка. И когато не дойде възвръщаемостта, се чувстваме предадени.

А истината е, че както и в семейните Констелации, тук се нарушава законът на баланса. Когато даваме насила, ние всъщност товарим другия с дълг, който той не може да върне. И когато балансът е нарушен, връзките, взаимоотношенията, дори договорите се разпадат. Човек може да носи толкова, колкото е готов. И на него можеш да дадеш толкова, колкото иска. Нито повече, нито по-малко.

Но ние често искаме да дадем повече – за да докажем стойността си. И така сами се превръщаме в насилници под маската на добротата.

А истината е проста и сурова: никой не ни е отнел живота. Ние сами сме го хвърлили – в чужди канали, с надеждата, че там ще порасне дърво.

И наследството на баща ми пак застава пред очите ми:
можеш да вземеш, можеш да ограбиш, можеш да принудиш. Но не можеш да дариш на сила. Дарът започва едва тогава, когато другият отвори ръката си сам.

С любов и разбиране
Надежда Димитрова

19/09/2025

Когато раздялата прилича на абстиненция и как да се излезе от нея?

Според науката романтичната любов активира мозъчната система за награда (VTA → nucleus accumbens) в средния мозък и освобождава допамин, невротрансмитер, свързан с удоволствието и наградата. Допаминът не е просто „щастие“ ,а кодира мотивацията, очакване на награда и копнеж да го търсиш отново. В началото на любовни отношения погледа, допира, разговорите предизвикват силни допаминови импулси. Усещане за енергия и желание, което засилва свързаните спомени и поведението, и търси повторение на преживяното.
При раздяла ,когато стимулът (човекът, контактът) внезапно изчезне, очакваната „награда“ не се получава ,след което пада нивото на допамин и се активира сигналът „липса/отнемане“ - негативни емоции като тъга и тревожност, които приличат на симптоми при отнемане на наркотик. Допълнително се включват други системи: повишаване на кортизола (стрес), промяна в серотонина (настроението), които засилват емоционалната болка, т.е при раздяла тъгата може да се разгледа като химическа реакция в мозъка. Добрата новина е,че тази реакция може да се прекъсне и преработи. Ето кратък, практичен план за самопомощ, който лесно се прилага в ежедневието.

7 практически стъпки за справяне с болката от раздяла

💛Психообразование – разбиране на механизмите и как реагира тялото,както и приемане на реалността. Назовете чувството: „изпитвам тъга“. Това намалява интензитета на чувството и ви дава усещане за контрол.
💛Променете средата за начало. Премахнете снимки, чатове,вещи или обща любима музика. Целта е да съкратите честотата на тригерите /ситуациии или думи, които предизвикват силна емоционална реакция/.
💛Преформулирайте мислите си. Вместо „ние бяхме близки“ използвайте: „обърках любовта със зависимост“ или вместо името на човека, използвайте „моята грешка“,Защото езикът е пряко свързан с представите ни. Ще забележите ,че липсата вече не ви влияе така силно.
💛Прекъсване на импулса. Когато усетите желание да пишете/търсите контакт ,изчакайте 20 минути. Вместо това направете разходка, проведете телефонен разговор с близък или 5 минути дишайте бавно и дълбоко.
💛Използвайте техники, които се прилагат при тригер
Студена вода на китките за 10–20 сек., стискайте стрес -топка или направете 20 бързи клякания . Това променя физиологията.
💛Чувството не може да се изтрие само със силна воля, а и като се разбере.
Използвайте фактологията и запишете развитието на връзката като протокол,без емоции и анализи: кой какво е казал/направил ,къде е манипулирал, къде е мамил. Този разбор разрушава мита за чудото и отслабва емоцията.
💛Упражнявайте навици, които ви връщат самоконтрола
Включете в ежедневието си ритуали като спорт, работа по личен проект, хоби, среща с приятел. Всичко това изгражда автономия.
Не търсете веднага нещо ново, това е бягство. Дайте си време да възстановите себе си. Свободата настъпва когато автономията се върне.Това е ключът към устойчиво възстановяване и освобождаване от зависимостта.

Споделете този пост, ако мислите, че може да помогне на някого ✨

19/09/2025

Упражнения за вагусния нерв при тревожност
Дишане 4-4-6-2
Това упражнение помага да се успокои нервната система, като балансира дишането с нежен ритъм:
Вдишайте през носа за 4 секунди,
задръжте за 4 секунди,
издишайте бавно през устата за 6 секунди,
задръжте за 2 секунди.

Защо работи?
По-дългото издишване (6 секунди) активира вагусния нерв и парасимпатиковата нервна система, което помага за намаляване на стреса, редуциране на тревожните усещания и забавяне на сърдечния ритъм.

18/09/2025

11/09/2025

Мъже с маски на мъжественост и жени с маски на богати наследници,а отвътре празнота

Парадоксът на времето, в което живеем е манифестиране , твърдения и идеи, които се разминават с действията. Време, в което фасадата често е по-важна от съдържанието. Мъже, които демонстрират "мъжественост", но се страхуват да поемат отговорност. Жени, които търсят блясък, материален комфорт и мъжка грижа през добавяне на стойност с естетичните корекции и изтъркани цитати от книги. Това е парадоксът на нашето време - манифестация на успех, красота,постижения… а зад нея често е скрита липсата на дълбочина, несигурност, празнота.
🔎 Причините
В съвременното общество социалните мрежи, медиите и културните стандарти налагат определени „идеални“ образи, които често са недостижими, но се приемат за нормални.
В резултат на това автентичността остава на заден план. Хората започват да се съобразяват с очакванията към тях вместо със собствените си потребности - какво ще каже обществото, какво ще харесат другите, как ще изглеждам на снимка или в определена ситуация. Това създава постоянен вътрешен конфликт между това, което съм, и това, което показвам. „Да изглеждам“ става по-ценно от това „да бъда“.

🛎 Динамиката на проблема
Този натиск оказва влияние не само на идентичността, но и на отношенията. Търсят се партньори, които добавят стойност към образа, а не да се свържат с същността ни, което води до повърхностни връзки.
Когато човек не може да покрие изискванията на света и средата към която се стреми, се появява усещане за фалш, празнота и несигурност, дори да се е сдобил с някаква популярност. Има, обаче една зависимост , която се подхранва чрез търсене на външни доказателства и постоянни усилия за печелене на харесвания,което кара определени хора да мигрират и да се появят в нови и нови реалити формати. Виждаме как участниците изглеждат уверени и привлекателни, но когато се сблъскат с истински избори, интимност или отговорност, тяхната вътрешна незрялост се проявява чрез комични или неуверени действия.

🔺Влияние върху подрастващите
Когато „да изглеждам“ се превръща в основна ценност, най-силно страдат младите хора. Те израстват в среда, в която Tik -Tok, Instagram и реалити форматите задават стандарти за успех:
• луксозен живот на 20,
• лесни пари,
• популярност вместо усилие и смисъл.
Така усилията, постоянството и личното развитие изглеждат демоде или твърде труден път. Много млади хора се сблъскват с усещането, че ако до определена възраст не са успели , вече са изостанали.
Резултатът:
• нарастваща тревожност и вътрешен натиск да се докажат на всяка цена;
• усещане за провал още преди да са започнали;
• депресивни състояния, загуба на смисъл и липса на вяра в смисъла на личните усилия.
В терапевтичната ми практика все по-често виждам това.

🌱 Изходът
Ролята на възрастните - родители, учители, обществото като цяло е да покажем, че успехът е процес, а не внезапно събитие, защото именно това, което научат днес ще бъде техният вътрешен компас утре.
✨Истинската сила и привлекателност идва отвътре, от готовността да се срещнем с това, което сме и да поемем живота в свои ръце чрез себеразвитие и отговорност, независимо от реакцията на другите. Тогава външното ще е естествено отражение на вътрешната зрялост, а не маскиране на липсата ѝ.

С надежда от Надежда❤️

10/09/2025

Тя няма да следва твоята сила, ако се захранва от его. Ще го направи само с доверие и любов.

Една гледна точка за подчинението като свещена сила 👇

Много мъже говорят за това, че искат покорна жена... но малцина разбират какво всъщност означава това. Подчинението не е мълчание. Не е контрол. Не е принуждаване на някого да се подчини, да се свие или да се откаже от гласа си, само защото носиш титлата „мъж“. Подчинението на жената не е нещо, което се изисква... то е нещо, което се печели чрез любов, чрез лидерство, чрез доверие. Истинското подчинение е отговор... не изискване. То е нещо, което тя избира, когато се чувства сигурна, а не нещо, което предлага от страх. Тя ще ви позволи да водите, когато вашето лидерство е солидно, сигурно и основано на мъдрост. Тя ще ви позволи да водите, когато знае, че водите не от его, а от грижа. Защото подчинението в истинската си форма не е слабост. То е сила... изборът да се доверите на някого достатъчно, за да кажете: „Вярвам във визията ти. Вярвам накъде ни водиш.“ Но това доверие трябва да се изгради. Тухла по тухла, миг по миг. Тя няма да се подчини, ако сте небрежни със сърцето ѝ. Тя няма да ви последва, ако думите ви са силни, а действията ви са непоследователни. Тя няма да се облегне на теб, ако присъствието ти изглежда нестабилно и намеренията ти са егоистични. Не можеш да я молиш да ти се довери, без да ѝ дадеш нещо солидно. Покорната жена не е жена, която ти се прекланя. Тя е жена, която се издига, която носи сила в мълчанието и непоколебимост в благодатта. Тя не следва сляпо... тя наблюдава. Тя слуша. И когато види, че си мъж с почтеност, мъж, който не злоупотребява с нейната уязвимост, мъж, който защитава повече, отколкото има... тогава, и само тогава, тя ще ти даде частите от сърцето си, които не можеш да насилиш. Така че не... подчинението не е сила. Това не е доминация. Това е партньорство. Една жена ще върви до теб, ще ти се доверява и ще омекне в твое присъствие, когато знае, че е в безопасност с теб. Но докато не ѝ дадеш причина да се довери на твоите указания... не очаквай тя да ги следва. Защото подчинението не идва от силата... то идва от любовта. А любовта, когато е истинска, не изисква контрол... тя създава комфорт. Тя не манипулира... тя се грижи. Това не я кара да се чувства малка... кара я да се чувства в безопасност. А това подчинение? Не е слабост... това е свещена сила.

Превод от руски:
Kremena Stanilova & Online Life Academy

08/09/2025

Едно от най-добрите открития на всички поколения е,че човешките същества могат да променят живота си като променят мисловната си нагласа.

05/09/2025

Съвети за справяне с паник атака или тревожност

🌿Огледай се около себе си и забележи :
Пет неща, които можеш да видиш
Четири неща, които можеш да пипнеш
Три неща, които можеш да чуеш
Две неща, които можеш да помиришеш и намери
Едно нещо, което можеш да вкусиш.

🌿Бавно дълбоко дишане
Първо се изпълва с въздух коремната стена (диафрагмено дишане), след това се повдига гръдния кош. После много бавно се издишва по обратния ред - през гърдите към корема. Едно богато дълбоко вдишване започва да се покачва винаги отдолу, откъм корема нагоре до белодробните връхчета и наподобява движение на вълна.

Това се нарича „заземяване“ и то може да помогне, когато имаш чувството, че си загубил контрол.

Споделете, ако може наистина да помогне на някого в нужда.

05/09/2025

Често забелязваме какво не е наред, но по-рядко споделяме какво ни вдъхновява или кое е хубаво и добро в дадена ситуация.
Наблюдавам нещо, което много говори за начина, по който общуваме: първо сме склонни бързо да откриваме недостатъците и по-лесно ги изговаряме публично ,а публичното оплюване често е гръмко и категорично.
В същото време има едно тихо премълчаване за това, което е полезно или истински ценно. Да кажеш „благодаря“ или „ценно е това, което направи“ изглежда просто и все пак понякога се оказва трудно.
Признанието изисква смелост, да зачетеш приноса на другия и да го направиш видим. То не намалява нашата стойност, а я увеличава и подхранва доброто.
Ако нещо те е вдъхновило, сподели го и кажи „благодаря“. Този малък жест променя много и ни прави по-свързани.
Направи кратък експеримент: отбележи колко пъти ще кажеш ‘благодаря’ тази седмица ✨