Надежда Дженева - психолог и психотерапевт

30/07/2025

Колко често се вторачваме в негативни детайли или това, което не върви. В стремежа си да постигнем повече, да сме по-добре или нещата да са такива каквито искаме, не виждаме цялата картина, а само това парче от пъзела, в което сме се фиксирали - нечий недостатък, моментно тревожно състояние и т.н.
Фиксацията върху „липсващото“ или „несъвършеното“ често се маскира като стремеж към развитие, но може да бъде и форма на самонаказание или опит за контрол. Вместо да ни води към израстване, тя ни затваря в кръг от неудовлетвореност.

29/07/2025

#психология #самопомощь #психотерапевт

28/07/2025

Можеш да се научиш да избираш себе си и живота,който искаш да водиш.
#психотерапия #психология #психолог #осъзнаване

27/07/2025

Истини, които повечето фитнес треньори никога няма да ти кажат – НО аз ЩЕ .

Преди това 👋 Здравей, аз съм Радина Енева – създател на бранда Healthy Mamma. Сертифициран фитнес треньор, персонален треньор, HIIT & Tabata инструктор, коуч, ментор и холистичен треньор.

Но преди всичко – жена, майка, съпруга и човек, който вярва, че истинската трансформация започва отвътре. 😊

👉 Вече повече от 15 години съм по пътя на лична промяна – през интензивни тренировки, търсене, изтощение, изцеление и връщане към себе си.

А от близо 7 години професионално подкрепям клиенти в тяхната физическа и вътрешна трансформация – с движение, осъзнатост, нови навици и съвсем ново отношение към тялото.

Работя с жени (и треньори), които не търсят просто външна промяна,
а искат да изградят живот с вътрешна стабилност, лекота и свобода.
И днес… е време да споделя една истина. Истина, която дълго сдържах в себе си. Но днес вече виждам нещата от друг ъгъл. И е време да разбереш истината, а не да живееш в илюзия и гонене и търсене на перфектно тяло и живот.

Защото виждам как много треньори – като мен ПРЕДИ – носят бремето на перфекционизма, контрола и страха да си признаят, че не са перфектни с и не е нужно.

📊 Според неофициални наблюдения и разговори в професионалните среди, над 70% от фитнес треньорите изпитват силен вътрешен натиск да бъдат „перфектни“ – визуално, емоционално и професионално. Това не е просто амбиция. Това е невидим контрол, прикрит като мотивация. Контрол, който често започва от несигурност и се превръща в самоизискване.
и оттам – в стандарт, който поглъща.

Истината до този момент ЗА МЕН Е СЛЕДНАТА.

Много треньори не си позволяват да се отпуснат, да признаят, че също се колебаят. Че не винаги искат да броят макроси. Че им писва. Че не могат повече да държат фасадата. Но… бизнесът изисква сигурност. А не дълбочина.

А зад кадрите, какво се усеща тренират дори когато не се чувстват добре. Носят тежестта на клиентски резултати, които зависят от много повече от калории. Контролират всяка хапка, всяка крачка, всеки % телесни мазнини, защото дълбоко в себе си не знаят кой са, ако „спрат да бъдат перфектни“

😊А понякога този натиск се предава нататък – без дори да го осъзнават.

На клиентите – чрез прекомерно изискване, „дисциплина“, „режим“.

В старанието си (без да искат) учат децата си не на любов гъвкавост и умереност към тялото, а на нуждата да го контролират, защото иначе не си достатъчен. Пак споделям това е неосъзнат процес.

🦋🙏А сега ще ти кажа нещо лично:

Аз съм преминала през всичко това. Над 15 години лична трансформация, периоди на изтощителни тренировки. травми – физически и емоционални с риск да не покажа слабост. Прекомерно количество храна в следствие на страх от провал,критика и какво ще кажат другите / Хора, експерти, Родители, близки, приятели ПРОСТО ДРУГИТЕ -🙂 връзка с храната, водена от страх, вина и „трябва”Усещането, че ако не изглеждам перфектно – нямам право да водя други.

Истината е, че зад прекаленото действие не стои само мотивация. Често стои болка. Несигурност. Перфекционизъм. И страх, че ако не съм в „топ форма“, съм провал.

🙏😊🦋Но днес…

Аз вече не се напъвам. Не гоня „чистота“, „идеал“, „форма“. Тренирам по по-мек, свързан, интуитивен начин. ПРАВЯ КАКВОТО ДУШАТА МИ КАЗВА А, не по нечии чужд модел или стандарт. Не рамка. Наричам това свобода.

Защото знам, че истинското здраве е във връзката, вътрешната свобода а не във формата.

Днес:
Не броя калории – броя усещания свобода и забавление. Не търся мускули -0 % подкожни мазнини – търся удовлетворение, достатъчност, здраве смирение, хармония с тялото и мен самата. НЕ изграждам тяло – изграждам дом изпълнен с увереност, вяра в мен самата. Не съм „перфектна“ – Но бих казала достатъчна, точно такава в този момент.

Аз съм ОПИТЕН онлайн фитнес и персонален треньор. Но в същността си съм холистичен треньор и ментор.

Работя с тялото, ума, самооценката и вътрешния глас. Създавам пространство, в което трансформацията идва от лекота, ВЕЧЕ не от натиск и това е моята мисия.

ВЕЧЕ ДА!!!

Днес водя не само жени към ново тяло, а и треньори към нова истина.

Истина, в която си достатъчен дори когато не си перфектен.

Това не е изповед. Това е факт, който индустрията рядко признава. И който вече променям.

Аз си позволявам да бъда различна. Да тренирам с любов и свобода, а не от страх че ще бъда отхвърлена от общо приетата рамка. Да почивам с яснота. Да водя с истина и затова помагам на хората да се свържат със себе си, а не просто да променят телата си.

🤍 Ако това послание те докосна – сподели го. Нека повече треньори, родители, клиенти и хора си спомнят:
че не е нужно да си идеален, за да бъдеш вдъхновение. Че няма смисъл от форма, ако няма свобода. И че истинската трансформация започва отвътре.

С обич и истина
Радина Енева- Healthy mamma

https://linktr.ee/radihealthymamma

27/07/2025

23/07/2025

За бъдещето,отношенията с изкуствения интелект и мотивиращата роля на психотерапевта

Привет! Казвам се Емилия Ангелова - Клиничен психолог, водещ и създател на подкаста “Ела на себе си”. Добре дошли в нашето пространство за съпреживяване и но...

16/07/2025

Ако се разпознавате в тази схема, това е детска травма и се лекува... Работи се от една страна за лечение на вътрешния свят и негативните представи в него, от друга - за коригиране на поведението във външния, което е коренно противоположно. Истината е по средата :)

15/07/2025

За изгубеното кавалерство или когато мъжът минава пръв през вратата...
Някога кавалерството е било не просто жест, а култура на поведение - чест, уважение и грижа към другия, особено към жената. Мъжът отстъпва път, отваря врата, предлага помощ не защото жената не може сама, а защото в тези действия се изразява уважение към женската стойност и присъствие.
От Средновековието през Ренесанса и дори до средата на XX век, мъжкото възпитание включва идеята, че силата не е демонстрация, а за подкрепа.
Днес все по-често ми се случва или присъствам на ситуации, в които мъжът очаква именно жената да му направи път и даде предимство. Мъжът, минава пръв през вратата, без да се огледа. А още по -фрапиращото е,че често дори и не благодари. Сякаш е твое задължение.
Какво стои зад това?
Допускам,че загуба на ролеви ориентир. Момчетата израстват без образец на зрял мъж, който е едновременно силен и уважителен. От едната страна стои токсичната мъжественост, която учи на надмощие, а от друга пасивността, маскирана като "модерност", където инициативата се изпарява, а отговорността се избягва. Това е не само мъжът, който чака да му се даде път, но той чака жената да направи първата крачка, да се извини първа, да се справи сама. Днес, сякаш уважението се замени със съревнование.
Истинското кавалерство не е патриархален остатък, а социален договор - начин, по който си казваме: „Забелязвам те. Уважавам те.“Говоря за мъжкото присъствие, което не се страхува да бъде нежно,което може да направи път, с внимание, с уважение,с човечност.

15/07/2025

Често ли отлагаш?
Ето защо се случва това:
Прокрастинацията е психическо състояние, при което се отлагат задачи и действия за неопределено време. Отлагането помага да се справим временно с негативните емоции, но в дългосрочен план води до самосаботиране. Това е несъзнателен начин да се предпазим от евентуален провал или критика .
Още причини за отлагането:
1. Често хората отлагат задачи не защото са мързеливи, а защото изпитват страх от провал - притесняват се, че няма да се справят добре и така автоматично избягват започването.
2. Перфекционизъм - очакването всичко да е съвършено идеално или да има идеални условия блокира действието.
3. Ниското самочувствие и „няма да се справя“ подхранва избягването на действия.
4. Отвращението към задачата - ако е трудна или неприятна, мозъкът избира да я прескочи и да направи нещо по-лесно.
5. Хората често предпочитат незабавно удовлетворение пред дългосрочни ползи и това води до отлагане.
6. Често имаме изкривено възприятие за времето - подценяваме колко време е нужно и така отлагаме за после.
7. Емоционално изтощение - при тревожните хора, вземането на всяко решение и всичко ново е тежко, не издържат на напрежението и предпочитат да избегнат действието.
8. Понякога причината е депресия - липсва енергия и мотивация, всичко се струва безсмислено.
9. Когнитивни изкривявания като „всичко или нищо“ и проблематизирането влошават ситуацията и задържат действието.
10. Предишен негативен опит - това,че преди не е успявал човек, не означава,че сега няма да може.
Ние влизаме в сходни ситуации по различен начин, с различно настроение и различен житейски опит. Първата стъпка към промяната е да идентифицирате причината - дали е страх, перфекционизъм, липса на ресурси или нещо друго. Поставяйте си малки цели и задачи всеки ден и награждавайте всяка стъпка. Важно е да работите с мислите си и изкривените вярвания: „Не е сега времето“, „Никога няма да се справя“, „Толкова съм слаб/слаба“. Ако усетите, че сами не можете да се справите, потърсете професионалната подкрепа от психотерапевт.

12/07/2025

“Ние се бичуваме с негативен вътрешен диалог, когато не сме на нужното ниво. Живеем с агресия — и вътрешна, и външна. Токсичната индивидуалност е култура, която поразява всеки – тези на върха и онези на дъното. Съвременните изследвания показват, че богатството осакатява емпатията към другите. Помислете за това. Струва ли си да ви е полезно? За да се промени системата, е нужно да се поддържа притъпена емпатията, да се поощрява дисоциацията, разделението и дори погрешното мислене.

Докато бях в колежа, за известно време бях обсебен от Дж. Робърт Опенхаймер, бащата на атомната бомба. Докато четях за проекта Манхатън, не спирах да се питам „Как е могъл този човек да живее със себе си? Как е могъл да създаде най-смъртоносната бомба на света, знаейки опасността за планетата от това чудовищно изобретение?“ И отговорът, до който стигнах след задълбочено четене на есета и биографии ,беше шокиращ: Той не е мислил много за последствията. Били сме във война. Имал е задача. И също като мъжете хиляди години преди него, той е имал работа и я е свършил. Цената за Опенхаймер е била точно това, да не си позволи да мисли ,да се дисоциира. Дисоциацията е основната черта на реакцията при травма. Жертвите на травма се дисоциират; в много случаи, те трябва да го направят, за да оцелеят. Възможно ли е изобретяването на бомбата да е било същото? Възможно ли е да приемем, че едно завършено, интегрирано човешко същество не би могло лесно да нарани друго?
В момента,в който си позволим привилегията да не мислим,ние ставаме опасни.”
Терънс Риъл

11/07/2025

Един интересен опит и колко е важно да сме търпеливи или да можем да отложим удоволствието?

Една интересна дискусия започна във вчерашната ми публикация, във връзка с това умеят ли съвременните деца да отлагат удоволствието или търсят незабавно и безусловно такова. Това ме накара да споделя с Вас за интересния Тест Маршмелоу. Той е проведен от американския психолог Уолтър Мишел в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век в детската градина Bing Nursery School към Станфордския университет. Тази детска градина е била посещавана от децата на преподавателите, в това число и от трите дъщери на психолога. На тест са били подложени момичета и момчета на възраст между 3.5 и 5.5 години като целта е била да се изследва умението им за отлагане на удоволствието. Всяко дете е било оставяно само в стая, като пред него е имало един бонбон маршмелоу или един брецел (според предпочитанията на детето). Изследователят е казвал на детето, че то може да избере дали да изяде веднага бонбона/брецела или да изчака, докато изследователят се върне отново в стаята. Като, ако детето изчака без да изяде бонбона/брецела, за награда ще получи още един бонбон/брецел. След което изследователят излизал за 15 мин. от стаята, а реакциите на децата били записвани със скрита камера. Някои от децата гледали настрани, други стискали очи, за да не виждат изкушението, трети помирисвали бонбона, а няколко момичета били документирани как дърпат плитките си, за да не посегнат към бонбона. По-голям процент от децата не са могли да устоят на изкушението и са изяждали бонбона преди изследователят да се върне. Средното време между неговото излизане и отхапването на първата хапка от бонбона, е било по-малко от 3 минути. Някои от децата са издържали само 30 секунди. Интересното е, че Мишел и неговият екип са проследили живота на участниците в този експеримент 30 години след провеждането му. Техните заключения тогава са били, че децата, които са успели да отложат удоволствието, пораствайки:
✅ са имали по-високи оценки в училище
✅ са имали по-добра социална адаптация
✅ са имали по-високи нива на увереност и самоуважение
✅ са се справяли по-лесно със стреса
✅ са завършили колеж с по-висок успех
✅ са имали по-високи доходи
Впоследствие през годините този експеримент е бил повтарян от други учени при допълване и разширяване на параметрите му. Както и в най-новите изследвания, заключенията на Мишел и неговият екип, са отречени.
Така или иначе, ако Ви е интересно, можете да проведете експеримента с Вашето дете. Когато аз случайно разбрах за този тест, дъщеря ми беше на около 5 г. и реших да я пробвам. Тя не изяде бонбона, но все още се чудя дали защото не го обичаше много като вид бонбон или защото съумя да отложи удоволствието. 😄
Не мога нито да потвърдя, нито да оборя заключенията на Мишел, но за всичките ми 30 години работа с деца, съм на мнение, че умението на едно дете да отлага удоволствието и да има самоконтрол, определено е много важно. Защото това дете пораства и се превръща във възрастен, който следва да притежава същите тези умения. Вие на какво мнение сте?