Надежда Дженева - психолог и психотерапевт

30/05/2025

Малките избори, които променят всичко!
„Нищо не зависи от мен.“Познато ли ти е това убеждение?
Или:
"Каквото и да направя, нищо няма да се промени."
"Светът си върви по своя път, аз съм просто една прашинка."
"Защо да се боря – така или иначе няма смисъл."
❗Това не са просто мисли. Това е начин на съществуване. Това мислене е вътрешната верига, която ни държи вързани за статуквото. То шепне: „Светът е прекалено голям, а аз прекалено малък.“
Мислене, което ни държи в капана на безсилието.
Мислене, което ни учи, че сме безгласни, че промяната е за „другите“. Че е късно. Че „аз съм си такъв“.
Но какво ако ти кажа, че всеки избор, всяко действие, всяка нова мисъл, всяка пауза преди обичайната реакция... е всъщност вълна? Това е ефектът на пеперудата – идея от теорията на хаоса, но и психологически символ:
Малките действия водят до големи промени.
Когато започнеш терапия и кажеш нещо на глас за първи път – това е пърхане.
Когато се осмелиш да се потопиш в болезнен спомен, вместо да го потискаш – това е пърхане.
Когато сложиш граница, макар и несигурно – това е пърхане.
Когато се усъмниш в старото вярване „Не съм достатъчен/на“ – това е пърхане.
И то започва в теб... но не свършва там. И че дори малката промяна в теб създава ефект отвъд теб.
Твоите действия променят начина, по който общуваш. Това променя динамиката в семейството ти. Това променя начина, по който децата ти се научават да се отнасят към себе си. Това променя веригите от травма и мълчание.
Това променя историята.
🔺 Робското мислене ни държи в илюзията, че сме пасивни.
Но дълбоко в нас има нещо, което шепне:
„Има още. Мога повече. Не искам да се случва едно и също.“
🤍 Психотерапията не е магия. Тя е именно този път: от безсилието към избора.
От „нищо не зависи от мен“ към „всичко започва от мен“.
✨ Когато ти, един човек, избереш да се промениш – да кажеш "не", да потърсиш помощ, да поставиш граница, да се усъмниш в старата си история – вълните от тази промяна се разпространяват: във връзките ти, в семейството ти, в работата ти, дори в начина, по който другите започват да вярват, че промяната е възможна.
А ти? Кога последно избра нещо различно – макар и съвсем малко?
Това може да е твоето размахване на крила.

29/05/2025

❓Защо бягаме от добрите партньори и се вкопчваме в токсичните❓

Понякога добрият човек до нас ни плаши повече от онзи, който ни игнорира.
Страхуваме се от онзи, който ни обича искрено.
Наричаме го „скучен“, „твърде добър“, „няма химия“.
Но често зад тези думи стои не липсата на чувства, а невъзможността да получим любов, защото тя не е позната. Не е “нашата”.

Защо се случва това?

– Травмата разпознава болката като сигурност.
– Вътрешното ни дете очаква любов да означава борба, недостъпност или липса.
– Когато някой е стабилен, наличен, добър – това не съвпада със сценария, който носим вътре.

Примери от практиката:

Пример 1:
Жена, която сподели: „Когато ме обичат спокойно, се чувствам зле. Сякаш нещо не е наред. А при онзи, който не ми пише с дни – съм като на ток.“
Работихме върху това да позволи на тялото си да усети сигурността като нещо приятно, не скучно.

Пример 2:
Мъж, който прекъсваше всяка връзка в мига, в който жената станеше внимателна и грижовна.
„Сякаш щом ми даде място, губя интерес.“
Оказа се, че за него любов означава хаос – защото само в хаоса е получавал внимание в детството.

Убеждения, които поддържат този модел:

– „Твърде добър е – няма как да е истинско.“
– „Щом не съм на ръба на нервите, значи не го обичам.“
– „Любовта е страст, а не спокойствие.“
– „Ще ми писне, ако всичко е наред.“
– „Той/тя не ме предизвиква.“

Питане към теб:

Чувствал/а ли си се неловко, когато някой се държи добре с теб?
Кое в теб отхвърля това, което всъщност копнееш да получиш?

Как започваме да се отваряме за добрата любов?

– Като признаем, че добротата ни е непозната – но не означава, че не я заслужаваме.
– Като останем до себе си, когато ни се иска да избягаме.
– Като започнем да се научаваме да дишаме в покоя – не само в бурята.
– Като се позволим да бъдем обичани без цена, драма и страх.

И тогава започваме да разпознаваме любовта не по това как ни разтърсва,
а по това как ни прибира.
Не по играта на гоненица,
а по усещането, че най-накрая сме спрели да търсим.

Зорница Стайкова

29/05/2025

Зависимостта — било то към храна, алкохол, наркотици, хазарт или социални мрежи не е просто слабост или удоволствие. Тя е заместител. Начин да запълним празнота, да заглушим болка, да се справим с нещо, което още не сме успели да изговорим.
👇Под повърхността стоят:
• Близост, която не сме получили;
• Страх от това да бъдеш видян в уязвимостта си ;
• Дълбоки убеждения като: „Не заслужавам любов“, „Не съм достатъчен“, „Сам трябва да се справям“ ;
• Неспособност за здравословно регулиране на емоции или гняв, който сме потискали с години.

😔Лимитите, които срещаме:
• Поемане на отговорност и признаване „Аз имам проблем“;
• Страх от конфронтация със себе си и съмнения относно волята да се справя;
• Срам от нуждата от помощ;
• Липса на модел за здравословно справяне или среда, която не е здравословна;
• Социални и културни табута около уязвимостта и психичното здраве.

💡Зависимостта не е враг — тя е послание. Покана да погледнем навътре без да се съдим, а за да се срещнем с онази част от себе си, която е останала сама, неглижирана или пренебрегната.
Ако се научим да разпознаваме нуждата зад зависимостта, можем да започнем истинската промяна и да създадем по-здравословна връзка със себе си.

28/05/2025

Създаването и поддържането на паралелни връзки не винаги е свързано само с удоволствието и авантюрата.

Понякога в основата стои защита от:
🔺 Интимност, която плаши;
🔺 Нужда да се чувстваш желан(а), за да докажеш стойността си;
🔺Страха да бъдеш изоставен(а);
🔺Усещането, че никой няма да те избере „наистина“;
🔺 Сливане с другия, което навява спомени за стара болка;

Понякога паралелните връзки са опит да разпределим риска и гарантираме сигурност - ако един човек ме нарани, другият ще е с мен. Но това води не до свързване, а до разпиляване. Поддържането на отношения с едно Ти е много по-трудно и изисква усилия, търсене на диалог и доверие в другия. Когато разпиляваш емоциите с много Ти-та не се доверяваш и взимаш повече, отколкото даваш, но си изграждаш илюзията,че няма да останеш сам.

🔎Ако си в тази динамика, не значи, че си „лош“. Значи, че си в нон стоп търсене, а истинският път е навътре.

25/05/2025

24/05/2025

На 24 май празнуваме не просто славянската азбука и българската просвета, а силата на езика. С думи може да лекуваме, но и да нараняваме.Думите изграждат вътрешни светове и са нашият основен инструмент за свързване – с другите и със себе си.

Празнуваме днес езика не само като културно наследство, а и като жива сила, която всеки ден създава реалността ни.
Нека почетем тази сила , която ни държи свързани с миналото и ни дава глас в настоящето.

Честит 24 май!
Нека говорим с грижа – за себе си, за другите и за това кои сме.

24/05/2025

Думите носят енергия и внимавайте как ги използвате!

24/05/2025

20/05/2025

"Когато един мъж е между две жени, той винаги ще избере по-слабата…
Има истини, които нараняват повече от лъжа...
Една от тях е тази: когато един мъж е между две жени, той често избира не онази, която е по-силна, по-цялостна, по-истинска, а онази, която има нужда от него – по-слабата...
Но защо?
Защото мъжът, поставен пред избор, не винаги търси равностоен партньор... Често, на дълбоко психологическо ниво, той търси нуждата – мястото, където може да бъде спасител, опора, герой... Жената, която е силна, самостоятелна, с граници и осъзнатост, не му дава тази илюзия... Тя го обича, но не се нуждае... И точно това плаши – защото в такава връзка той трябва да бъде истински себе си, а не в роля, не фасада...

Слабата жена – тя плаче, страхува се, има нужда от него, държи се като дете, изпраща му сигнали за незаменимост...
Тя го кара да се чувства важен...
Мъжкото его е ласкано...
Там той има място... там е нужен.

Но дали това е любов?
Силната жена не плаче пред него, а сама лекува раните си... Тя е избрала да го обича, не защото не може без него, а защото го иска... Това е най-висшата форма на любов – свободната.Но мъжът рядко е готов да бъде обичан така... Тази любов не го прави център на нечий свят – тя го кани да сподели свят, вече изграден...
И затова... често избира по-слабата!
Не от слабост, а от страх...
Защото да бъдеш с равностоен партньор означава да се изправиш срещу себе си...А това е най-трудният избор от всички..."

Консултант по Личностно развитие и НЛП практик
Красимира Иванова

20/05/2025

💗7 важни урока, които да предадем на дъщерите си

Най-силните уроци се предават тихо — чрез присъствието, чрез погледа, чрез живота, който една жена избира да живее пред очите на детето си. То ни слуша как говорим за себе си, как понасяме болката, как празнуваме радостта си. Учи от това кои сме, а не от това какво му казваме да бъде.

Това са 7 урока, които си струва да предадем на дъщерите си,но преди това е важно да сме усвоили самите ние като жени:

🌿Не се отказвай от себе си, за да бъдеш приета.
Това започва от нас самите и как се отнасяме към себе си. Научи я, че истинската женственост не е в одобрението от другите, а в енергията,която носи и начина, по който се чувства. Здравословното „не“ не означава грубост или егоизъм. Има правото да бъде вярна на себе си, дори ако това понякога разочарова другите.

🌿Тялото не е проект, който трябва да се надгражда.
Самоприемането се учи първо на майчин език. Ако искаш дъщеря ти да обича тялото си, не се самокритикувай пред нея. Доставяй си удоволствия и дай пример как се грижиш за него, не когато вече нещо боли, а с любов към живота.

🌿Не се загубвай в грижата за другите.
Научи я, че не е нужно да спасява другите, да се справя с всичко, да се изгубва, за да не пречи. Жените често се учат да бъдат всичко за всички. Покажи ѝ, че е достатъчна такава, каквато е. Може да дава на другите само когато се чувства жива, а не изчерпана.

🌿Социалните мрежи не са реалността
Перфектните снимки и лайкове онлайн са само откъси, които представят бляскаво живота. Научи я,че стойността ѝ не зависи от това колко хора я харесват онлайн, а как се чувства със себе си и близките си офлайн.

🌿Автентичността е истинска сила.
Не се страхувай да плачеш пред дъщеря си. Покажи ѝ, че не е нужно да бъде перфектна, за да бъде обичана. И болката, и гневът са емоции, които може да се изразяват и преживяват. Помагат да се ориентираме и предприемем действия – да се отдръпнем или да се отстоим.

🌿Приятелството не е конкуренция
Приятелството не е конкуренция, не е правене на услуги и не е зависимост. Истинските приятели няма да я карат да се съмнява в себе си. Те не я използват, не обиждат и не я наказват с мълчание или цупене, когато нещо не им харесва. Здравословните отношения са тези, в които се приема различието и има място за истина, прошка и подкрепа.

🌿Любовта не трябва да боли.
Научи я да разпознава нездравословните отношения, още преди да са я наранили. Покажи ѝ, че любовта започва отвътре. Научи я, че връзките не трябва да бъдат бойни полета. Любовта е грижа, а не жертване.

Научи я да не се сравнява, а да се свързва. Да не гони образ, а да изгражда автентичен живот.
Обичта към дъщеря ти не е в това да ѝ разчистиш пътя, а да ѝ дадеш вътрешен компас. Не да я предпазваш от всичко, а да я учиш как да бъде свободна, уважавана и да не се губи. Дори когато падне, да намери сили да се изправи и продължи.