05/03/2025
In memoriam:
На 4-ти март 2025г. ни напусна Илия Сираков. Дългогодишен председател на Читалищното настоятелство на НЧ „Пенчо Славейков 1871“ и художествен ръководител на ТА „Трявна“. В негово лице Трявна губи отдаден на културата деятел, който 44 години от живота си посвещава на читалищното дело, неговия просперитет и развитие.
Всеотдайността, любовта към народния танц, съхранението на българското, развитието му зад читалищните стени и показването пред обществеството, чрез изяви на местно, национални и международно ниво – към всичко това се стреми Илия Сираков в своята кариера. С дълбок поклон пред светлата му памет, изказваме съболезнования към близките, приятелите и семейството му. Поклонението ще се състои на 06.03.2025г. от 12:00 часа в храм „Св. Георги“ в Трявна.
В следващите редове ще Ви припомним Илия Сираков, чрез неговите думи, извадени от интервюта, които е давал за в. „Тревненска седмица“.
Илия Сираков е роден на 29.03.1955г. в село Хвойна, община Чепеларе. По образование е строителен техник, но магията на народния танц го завладява и той започва кариерата си на танцьор през 1970г. в Пловдив при братя Дойчинови.
„След като завърших имах една опция да кандидатствам за инженер. По това време обаче се чу, че към музикалния институт в Пловдив ще се открива паралелка за хореографска режисура. И трябваше да избирам. Точно тогава излезе едно турне с танцов ансамбъл „Ръченица” на Димитър Дойчинов, в който вече танцувах. Турнето беше за Ница и съвпадна с изпитите на днешната Академия за музикално и танцово изкуство. И като умник, заминах на едномесечно турне с ансамбъла през лятото на 1974 г. По онова време трудно се излизаше в чужбина. А особено за млад човек като мен, само 19-годишен, това си беше някакво чудо. След като се върнах бяха минали приемните изпити за академията, но ме бяха приели в института в София, където бях подал документи и то в специалност „Геодезия и картография”. Но аз реших, че ще се занимавам с танците. И започнах школата за ръководители в Пловдив, а продължавах да танцувам и в ансамбъл „Ръченица”. По това време започна да се прави ансамбъл „Тракия”. Покойния вече проф. Кирил Дженев беше започнал да набира кадри и от любопитство отидох да гледам изпита за танцьори. Появиха се двама братя близнаци, които трябваше да играят овчарите в едноименния танц на Дженев. Велик човек беше. Научил съм от него, че движението само по себе си е една гимнастика, а става изкуство, когато вече има и чувство. По едно време той попита - има ли някой, който може да изиграе третия овчар. Аз си стоях отстрани, а един познат, който знаеше, че съм играл този танц, каза на проф. Дженев за мен. Веднага взех да обяснявам, че съм дошъл само да гледам. „Ние само да те пробваме” - отговори той. Дадоха ми гегата, пуснаха музиката и... се класирах на първо място за „Тракия”. Така влязох в ансамбъла и съм един от основателите му. Това беше през 1974 г., а на следващата година влязох във Висшия институт за музикално и танцово изкуство в Пловдив и завърших втория випуск „Хореография”. Докато учех, работех и в „Тракия”.“ – споделя Илия Сираков пред Галина Иванова в интервю за в. „Тревненска седмица“ през 2010-та година по повод 55 – годишния си юбилей и 55 – годишнината от основаване на ансамбъл „Трявна”. /бр.23-24/09.06.2010 на в. „Тревненска седмица“/
В Трявна Илия Сираков го води съдбата, срещайки го с неговата съпруга. Ето какво разказва за идването си тук отново в интервюто на Галина Иванова: „От „Тракия” се стига много лесно до Трявна, ако се ожениш за тревненка. Със съпругата ми се запознахме в института, а още докато бяхме студенти се роди първата ни дъщеря. След като завърших висше, военните ме потърсиха и се оказа, че трябва да ходя войник на доста прилична възраст. Все отлагаха заради здравословни причини. И като се разбра, че влизам в казармата, ме освободиха от „Тракия” и дойдох в Трявна. По онова време след висше образование имаше разпределение. И понеже проф. Дженев ме пращаше на много места да поставям негови танци, колегите във Варна ме бяха харесали и определено ме искаха. И след като се уволних трябваше да пътувам за Варна. Всичко беше договорено. Но в Трявна започнаха да ме уговарят: „Имаме страхотен ансамбъл, в който ще се развиваш, ще имаш всякакви условия, каквото кажеш, това ще става...”. По това време дъщеря ни боледуваше, а на моята съпруга беше починал баща й и изглежда, че не искаше да оставяме майка й сама. И реших да остана в Трявна. А през 1981 г., когато се правеха всички тези уговорки в градския комитет на партията, че няма да имам проблеми, че има ансамбъл и т.н., и в момента, в който казах „Да”, прибирам се в къщи и гледам телеграма... За съжаление, не я пазя, защото явно жена ми бързаше да я изхвърли, та в нея пишеше: „Апартаментът ви е уреден”. Даваха ми тристаен апартамент във Варна само и само да отида в корабостроителния завод. Навремето това беше едно от най-могъщите предприятия в страната, което имаше и един от най-богатите танцови състави. Отговорих, че съжалявам, но имам семейни проблеми и... се разделих с Варна. Така ми било писано - от едната планина Родопа да дойда в Стара планина.“
В бр. 41- 42/ 09.12.2021г. Илия Сираков Илия Сираков разказва за първия си досег до НЧ „Пенчо Славейков – 1871“ – Трявна.
И. Сираков: „Аз не съм от Трявна, както повечето хора знаят. Нямах никаква представа какво е читалището. С второто ми идване в Трявна родителите на моята съпруга успяха да уредят билети за театрално представление на „Тревненския театър“. Още с влизането в театралния салон бях поразен. Представлението беше прекрасно. Изпълнителите уникални. По – късно, когато се установих в Трявна, вече се запознах с много от дейностите в Читалището. А именно:ДМШ „Янко Мустаков“, детски танцов състав, с ръководител Весела Генчева; духов оркестър, градски смесен хор; театрален състав, градска библиотека.“
По повод 150 години народно читалище в Трявна Илия Сираков говори за ролята и функциите на читалището като разказва „За мен тревненското читалище е на повече от век и половина. 1847 година е създадена „общата стая“ в Школото /1843/. Направен е Закон за ползване на дарената литература. Получавал се е редовно „Цариградски вестник“. Това всъщност е направата на първото българско читалище. Не мога да си представя, че тревненци ще позволят Читалището да се затрие. Това е мястото, където те могат да се срещат с всички прояви на изкуството и културата. А каква е цената? Огромната любов на работещите в Читалището, с която те съхраняват наследството от предшествениците си. Много лишения, много мъка. Ролята на Читалището винаги е била насочена към всички слоеве и възрасти на населението на Общината ни. И винаги социална. Когото и да попитате от живеещите в големите градове какви са таксите за школите и библиотеките ще останете учудени, че нашите такси са най-малко десетократно по – ниски от тези в големия град. Така е и за представленията на театри, танцови спектакли и прочее.“
А за колектива Илия Сираков е категоричен в интервюто, показвайки своята човечност, отношение и уважение към всички работещи в културната институция.
И. Сираков: „Колективът? За мен това е най – важната част от дейността на читалището. Както знаете, аз съм хореограф. В колективно изкуство съм от 1962г. Няма как да стане каквото и да е било без колективно усилие в институция като читалището. Не случайно Читалището се управлява от колективен орган – Общото събрание. Нали и Априлското въстание е станало, благодарение на Общо събрание. Вижте, на мен една от мислите на Генерал де Гол ми е любима: „Гробищата са пълни с незаменими хора.“ Всички ние сме заменими. Важното е в Читалището да работят хора, за които идеята „Читалище“ да е в сърцата. И сърцата им да туптят заедно в посока изкуство, култура, образование.“
