14/12/2025
бр. 46
На сцената под светлината на прожекторите
Виктор Цветанов – сърцето бие в ритъм на рок
Виктор Цветанов е 17-годишен ученик от Първо СУ „Св. Седмочисленици“ в Търговище, където учи в математическа паралелка. От седемгодишен тренира професионално тенис на корт, а интересът му към музиката – както към слушането, така и към създаването ѝ – го съпътства в ежедневието. Виктор е активен участник в разнообразни ученически и извънучилищни инициативи. Бил е помощник-треньор по тенис, успешно е завършил курс по предприемачество и до миналата година, заедно със свой екип, развива собствен проект в рамките на иновативния клуб за любители на музиката (ИКЛИ). Той е част от множество училищни клубове, посветени на доброволчество, образование и спорт. Освен тениса практикува и други спортни активности. Сред създателите е на първите по рода си „Междукласни Спартакиади“, организирани от ученици в Търговище – инициатива, която обединява младите хора чрез спорт и екипност. В разговора ни обаче ще си говорим за музика, и по-точно – за рок музика. Виктор е инициатор на младежката рок група „17's Connection“, с която не спират да радват търговищката публика и почитателите на метъла.
– Как започна твоят творчески път с китарата? Помниш ли първия момент, в който усети, че това е твоят музикален инструмент?
– С рок музиката и китарата съм имал досег още в ранна детска възраст благодарение на баща ми, който е бил соло китарист на група „Орион“ в края на XX век. Моите родители никога не са ме карали изрично да се занимавам с музика. Пред мен винаги стоеше възможността, ако реша, да потърся баща ми за помощ в тази посока. И така се случи, че не след дълго открих за себе си, че това ми доставя огромно удоволствие и искам да стана музикант. По-напред във времето човекът, който даде старт на т.нар. ми музикална „кариера“, беше Галин Господинов – преподавател по музика в Първо СУ „Св. Седмочисленици“ – Търговище. Той, освен че ме образова и разви техническите ми умения, ми даде и възможността за първа изява пред публика. Може би тогава беше моментът, в който разбрах, че искам да се занимавам с музика по този начин.
– Кой е музикантът или групата, които са те вдъхновили да започнеш да свириш на китара и да се занимаваш с рок музика?
– Не е лъжа, че имам малко по-„остарял“ вкус за музика. Слушал съм и още слушам класически хард рок групи като AC/DC, Whitesnake, Scorpions, Kiss, Loudness и други, които малко или много са ме вдъхновявали и продължават да ме вдъхновяват да изпълнявам техни песни. Но ако трябва да избера една, заради която започнах да свиря – ще кажа The Animals. Първата песен, която научих, беше House of the Rising Sun, и само нея можех да изсвиря тогава.
– Заедно с твои приятели сте талантите от „17's Connection“ – една от младежките рок групи на Търговище. Разкажи на нашите читатели какво ви събра заедно, точно в този състав, и кой беше инициатор?
– Преди година по това време взех решение да сбъдна една моя мечта – да си направя рок група с приятели. В самото начало, макар и на шега, и колкото и несериозно да звучеше, от нищото се появи „17's Connection“. Всички от групата сме от един клас и още тогава бяхме близки приятели. Предложих на момчетата да свирят и те приеха. Бирол започна да репетира на хартиен синтезатор акорди, Ерай се упражняваше на китарите у нас, а аз се „правех“ на ментор. На по-късен етап, като задобряхме, поканихме и вокали – Дамла и Ебру. По-напред във времето Дамла започна да свири и на бас китара. Освен тези хора, в началото на „17's Connection“ за създаването помогнаха и други наши съученици, на които съм безкрайно благодарен за моментите заедно. След месеци репетиции и вече няколко изяви се появи и Вихрен, който е син на наш добър приятел от група „Милиция“. Така се събрахме в състава, в който сме и в момента.
– Как би описал вашия стил?
– Със сигурност свирим по-лека музика от колегите в другите банди. Бих казал „мелъди рок“, но категорично не се стараем да изпълняваме песни в строго определен стил. Свирим това, което ни харесва, а публиката винаги реагира – което е най-важно за нас.
– Кое е най-трудното и кое – най-забавното в това да си част от ученическа банда?
– Това да си в ученическа група си има и плюсовете, и минусите. Ние, освен че сме ученици, сме и групата на Първа гимназия. Училището ни предоставя цялата нужна техника и зала за репетиции. Предлага ни и множество възможности за изява, за което сме безкрайно благодарни. Но и отговорността, която поемаме, не е малка.
– Как разучавате или създавате песен – имате ли стъпки, които сте си създали да следвате, или вдъхновението идва спонтанно?
– Когато създаваме песни, схемата винаги е една и съща: Бирол измисля хармония, аз измислям риф на китарата и после всеки добавя щрих от себе си, който най-много харесва. Бих казал, че най-голяма тежест върху авторската музика има Бирол, защото е най-музикално грамотният от всички ни. А когато разучаваме песни, винаги обичаме да има нещо от нас самите. Трудно минаваме без да направим кавър в типичен „17's Connection“ стил.
– Имате ли лидер в групата?
– Всички обичаме да сме лидери понякога, но за да бъде свършена една работа добре, трябва все някой да ръководи. Мога да кажа, че съм играл ролята на лидер в период от съществуването ни като група, но категорично не защото се имам за нещо повече от моите колеги, а само и единствено в името на прогреса. Сега може би Бирол заема тази роля, което по никакъв начин не ме смущава. Възхищавам се на качествата, които има, и съм благодарен, че подпомага развитието ни. Най-сме силни, когато работим екипно – и затова имаме резултати.
– Помниш ли първото си излизане на сцена? Какво почувства тогава?
– За пръв път излязох на сцена в осми клас с част от бившата група „Sweet & Sour“. Тогава може би осъзнах, че китарата е моят инструмент и искам да се занимавам с това. Бях притеснен и все още много неопитен, но чувството беше прекрасно.
– Какво правиш преди концерт или участие – в онзи момент, преди да станете едно цяло с китарата на сцената?
– Имаме си ритуал с групата. Всеки път, точно преди излизането ни на сцената, се събираме, кръстосваме ръце и на три казваме нещо, но какво точно – ще го запазя в тайна от читателите. Иначе аз единственото, което правя, е да си пълня джобовете с перца, за да съм подсигурен за концерта.
– Какво е най-голямото предизвикателство пред млад музикант на сцена?
– Може би това да съчетаваш отговорността към групата с личния си живот и всички странични ангажименти.
– Има ли песен, която винаги те кара да се усмихваш – дори и да си я свирил хиляди пъти?
– Категорично тази песен е „Черната овца“ на „Ахат“.
– С каква китара свириш в групата и защо избра точно нея?
– Китарата ми е модифициран, ръчно сглобяван от мен и баща ми Harley Benton Les Paul, или още казано – SC. Изключително съм привързан към нея, защото е единствена по рода си. От две години свиря активно с нея и съм повече от доволен. Вдъхновение за формата ми е соло китаристът на Guns N' Roses – Slash.
– Как успяваш да съчетаваш училището с музиката и репетициите?
– Музиката е част от моя живот и не я приемам като ангажимент. На репетиции се чувствам като у дома и ми доставят удоволствие. А и репетиционната ни е в училище.
– Къде виждаш групата след няколко години – по големите сцени или като приятелски проект, който ви държи заедно?
– Със сигурност ще дойде момент, в който всеки ще тръгне по свой собствен път и ще спрем да свирим толкова активно, поне в този състав. Но силно се надявам това, което създадохме заедно, дълги години да пази връзката между нас и рано или късно пак да се съберем. Да – колегите в групата ще ми останат приятели за цял живот.
– Ако можеше да избереш една сцена в България или по света, на която да свириш – коя би била?
– Няма сцена, на която изрично искам да бъда. Стига да съм с моите хора от „17's“, ще се чувствам добре и в най-малкия ресторант.
– Смяташ ли, че днешните млади хора усещат музиката по различен начин от предишните поколения?
– Категорично с времето вкусът, усетът и желанията за музика се променят. Но докато ние сме тук – фенове на рока винаги ще има.
– Ако трябва да опишеш своята китара като най-добър приятел – какъв характер би имала?
– Понякога е мързелива, но има много потенциал (смее се).
– Кой е най-забавният момент, който сте имали с бандата на репетиция?
– Много са, едва ли можем да ги преброим, но предполагам, че репетициите в началото, когато още не можехме да свирим на нивото, на което сме сега, бяха най-пародийни.
– Имахте доста изяви пред търговищка публика. Кой бе най-запомнящият се момент на сцената?
– Лично за мен най-запомнящ ще остане концертът на панаира през настоящата 2025 година. Това беше най-голямата сцена за нас, на която сме стъпвали, и за пръв път бяхме всички ученически банди заедно. Това бе силно мотивиращо, зареждащо и със сигурност момент, който бихме повторили отново.
– Теб лично какво те вдъхновява?
– Винаги най-много вдъхновение и гордост ми дава публиката. Това да видя колко много хора са дошли да ни подкрепят и харесват музиката, която правим. Именно това всеки път ме оставя без думи. Това е силно вдъхновяващо и зареждащо. За мен музиката като цяло е глътка спокойствие в натоварения и объркан свят, в който живеем. Чрез изкуството намирам утеха и начин да изразя себе си. Слушам, създавам и изпълнявам музика, защото ме кара да се чувствам добре и желанието ми е да споделям това чувство с възможно най-много хора.
– Какво би пожелал един млад рок музикант на нашите читатели?
– Не си слагайте граници. Опитайте всяко нещо, което ви хрумне. Бъдете всичко, което бихте искали да бъдете.
Интервю на Симона Алексиева
