26/10/2025
бр. 39
Всеки човек носи силата на своя род
Родовата терапия, творчеството и любовта към живота като път към хармония и осъзнаване
Гергана Радева-Банкова е родом от Търговище, родов терапевт, психолог и творец. В своята практика тя съчетава познанието за човешката душа с родовата мъдрост, предавана през поколенията. Освен в терапевтичната работа, Гергана намира вдъхновение и в изкуството – чрез ръчно изработени подаръци, картички и свещи, които носят послание за любов, хармония и благодарност към живота.
– Коя е дамата зад това интересно съчетание на родова терапия, психология и творчески ръчно изработени подаръци?
- Когато съм се родила, мама и татко са ме кръстили на баба ми Гергина, която за времето си е била уважавана жена в града. Още от дете ме вълнуват човешките взаимоотношения и емоции, законите, на които е подчинена динамиката на света, събитията и взаимовръзката между тях. Съвсем естествено образованието, което получих, е в света на хуманитарните науки, социалните дейности и психологията. А родовата терапия, въпреки че дойде при мен в една зряла възраст, е методът, който най-много ми допадна в работата с хора. Удивлява ме и ме развива всеки ден. Благословена съм с дарбата да виждам динамиката в света през родовото знание и съм изключително благодарна на моя учител в това знание – Аида Марковска. С времето, някъде след раждането на дъщеря ни, разбрах, че нося усет към съчетаването на цветовете и формите. Интересът към ръчно изработените подаръци се зароди у мен покрай майка ми, която беше прекрасен човек и естет. Тя започна да се занимава с това в определен етап от живота си и покрай нея и аз се осмелих да опитам и покажа това, което мога. Дори и тя беше изненадана от това, което съм наследила от нея. Днес откривам този вълшебен дар и в двете ни деца – Михаил и Валерия, които го развиват по свой, много красив за мен начин. Но това е животът – кръвта вода не става!
– Какво те доведе до родовата терапия и кога започна да се занимаваш с нея професионално?
Родовата терапия се откри за мен във време, в което аз бях готова за нея. Започнах да осъзнавам, че в живота ми има повторяемост на различни събития – привличам едни и същи хора, случват ми се неща, които упорито се опитват да ме научат на нещо, да си извадя поука, да ги разбера. Започнах да изследвам защо се случва така и моите увлекателни търсения и любопитство ме доведоха до Школата на Аида Марковска. Шест месеца преди да постъпя в нея се случи нещо прекрасно в моя живот. По Коледните празници се заслушах в една лекция, която изнесе Нели Йорданова във фестивала „Коледна искра“. Темата беше посветена на подредбата в рода и родовите линии. След края на лекцията си дадох отговор на вечния въпрос, който съм си задавала: „Защо съм такава, каквато съм?“ За мен това беше като прераждане, а най-вълнуващото е, че точно Нели беше моя наставник и асистент в Школата. Интересни случки ни поднася животът и съм благодарна за тях. Поисках да знам повече и така през 2023 г. взех решение да посветя част от времето си на родовата терапия. Самата аз съм минала дълъг процес на опознаване на моя род и след завършването на школата без колебание реших да се посветя на родовата терапия и професионално. Открих най-подходящото място – кабинет 407 в сградата на НТС. С голямо вълнение го подредих и отворих вратите за всички хора, които искат да се потопят в магията на рода си, да го опознаят и да открият силата, която носят в себе си – да я развият, почитат и използват мъдро. Междувременно започнах да водя лекции на родова тема в нашия град като дар за моите съграждани, защото това е моят начин да изразя благодарността си към мястото и хората, с които живея.
– Как би обяснила на един напълно непознат човек какво представлява родовата терапия?
-Ние сме свързани помежду си със своите предци. Тази връзка, освен кръвна, е и енергийна, и емоционална, независимо дали се познаваме или не, дали сме се срещали или не. Влиянието на родовото поле в нашия живот е невидимо, но осезаемо, и ние често повтаряме събития и случки от живота на нашите баби и дядовци и прародители. Спомнете си любимите си баба или дядо, поразпитайте ги за живота им. Ще откриете еднакви събития, преживени емоции от тях, които се случват и на вас. Ще чуете интересни истории от тяхното минало, които ще почувствате близки. Запомнете ги, защото именно в тях се разказва за силата и уязвимостта на рода! Родовата терапия е фин метод за откриване и лекуване на травмите на рода. Тези травми могат да бъдат породени от случили се назад във времето събития, изречени думи или помисли, емоционални преживявания, нарушена родова подредба, затлачени родови потоци на енергия и други. Разглеждаме рода минимум четири поколения назад – прабаби и прадядовци – както по права линия, така и всички съребреници и братовчеди. Лекуваме травмите през българската обредна традиция, която може би сме позабравили в десетилетията назад, но тя още е жива и все повече се завръща в настоящето. Позоваваме се на нея, когато лекуваме рода, защото вярваме, че това е нашият, българският начин да се изцелим. Например месенето и наричането на хляб с мълчана вода, засаждането на дърво, ушиването или оплитането на нещо определено, отглеждането на цветна градинка, набирането на билки, изричането на благословия или молитва от душа и сърце, почитането на родителите и по-възрастните, грижата за по-малките, разказите за предците, уважението към съседите и природата – това са нагледни примери за неща, които всички ние можем да направим.
– Какви трансформации си виждала в хората, с които работиш?
-Най-честата трансформация, която наблюдавам, е спокойствието, което се настанява в душите на моите довереници, и усмивката на лицата им. Всичко това идва с осъзнаването, че зад всяко страдание стои причина – травма от рода, която чака да бъде открита и излекувана. Тогава човек получава особена вяра и сила, идващи от това, че няма как да се върнем във времето и да поправим нещата, но можем днес, тук и сега, да го сторим, почитайки живота и преживяванията на нашите предци. Осъзнаването, че нещо зависи от теб и можеш да го сториш, дава невероятна свобода.
– С какви проблеми най-често се обръщат към теб?
-Имам довереници, които идват от чисто любопитство – за да проверят какво се случва в рода им. Но има и хора, които идват с конкретни проблеми. Най-честите са свързани с влошени взаимоотношения в рода и семейството, липса и невъзможност да срещнат подходящ партньор, трудности при зачеване и липса на деца, тежки зависимости в рода, трудности в работата и бизнеса и ред други. Започваме да разглеждаме рода и неговата динамика, и отговорите започват да излизат. Всеки път аз самата се изумявам колко сила има родовата памет и колко интересно родът ни разказва за себе си. Това е сила, към която изпитвам огромно страхопочитание, и за мен е чест да имам доверието на хората и родовете, с които работя. Това е ценно за мен като човек и професионалист.
– Какво те мотивира да продължаваш да се занимаваш с тази практика? Каква е твоята лична мисия и кауза?
-Вдъхновява ме и ме окрилява знанието и паметта на рода. Изследването на родовата орис е като реденето на безкраен пъзел – тъкмо наредиш едно парченце и ти се открива прекрасна картина, която се оказва малка част от нещо още по-голямо. Няма еднакви родове, и всеки път е различно и вълнуващо преживяване – както за доверениците ми, така и за мен. Моята лична мисия е да посявам семенцата на родовото знание в умовете и сърцата на хората, да подкрепям търсенията им, да ги съпровождам в изследването на родовата орис. Вярвам, че когато човек е спокоен и подхожда с доверие към света, той е щастлив. Искам да живея сред щастливи хора, защото щастливите хора са творящи, сбъдващи и разумни. Така увеличаваме общото благоденствие в света. Нали знаете – когато съседът ти е щастлив, и ти ще си щастлив. А небето е голямо и слънцето грее еднакво за всички ни. Родовата орис на всеки човек е различна, но всеки има своето място и възможности да твори добро – само трябва да знае как и да поиска.
– А откъде дойде любовта към ръчната изработка – това ли беше първата ти страст? Какво влагаш във всеки подарък?
-Тя е подарък за мен от жените в моя род и съвсем естествено я нося в кръвта си. Всички те творят през ръцете си – плетене, шиене, готвене, градинарство. Баба ми Радка имаше тъкачен стан в дома си – почти колкото и стаята. Попивах от гледката на сръчните ѝ ръце, от финността на движенията ѝ. Сякаш въздухът в стаята беше различен, когато тя тъчеше. Моята прабаба Васила навремето е била най-пъргавата и работна мома в селото. Двама момци след нея едва са успявали да вържат ръкойките с жито и ечемик. Творчеството в най-различните му проявления ме вълнува от дете – рисуването, музиката и танците винаги са били онази очарователна част от живота ми, в която намирам себе си. Ръчната изработка на подаръци обаче се прояви покрай моята майка, която, освен че беше вдъхновяваща жена, учител, ръководител и оратор, притежаваше усет към реда, красивото и изключителна сръчност. Когато се разболя и трябваше да си остане вкъщи за дълъг период от време, тя започна да влага силата си в изработката на картички, албуми и сувенири. Още пазя някои от нещата, които тя е сътворила. Всеки път, когато ги погледна, си спомням за нея с огромна обич и благодарност. Имахме мечта да създадем пространство, в което да творим и развиваме тази дарба. И не само това – да я предадем на тези, които идват след нас.
– Как се роди идеята за ателието за ръчно изработени подаръци и картички?
– Идеята е на моята майка. Тя създаде „Вгалерия“ и ѝ вдъхна живот.
Загубих мама, но наследих „Вгалерия“ и създадох ателието си за ръчно изработени подаръци, в което продължавам да откривам себе си през творчеството. В годините развих и надградих уменията си, продължавам да се уча и експериментирам. В част от ателието имам и работилничка за малки и големи почитатели на ръчната изработка, в която могат да си създадат нещо свое и да научат тънкостите в магията – от хаоса да създадеш красив ред. Изработвам вдъхновяващи картички, албуми за снимки и спомени, украсявам предмети, шия тефтери и книги, опаковам подаръци и се опитвам да правя неща, които ми харесват.
– Какво е посланието, което влагаш във всяка своя творба?
– Във всичко, което правя, влагам старание и обич. Ако ми се хареса на мен, значи ще хареса и на другите. Когато ми възложат поръчка да изработя картичка или албум, или каквото и да било друго, винаги моля да ми дадат повече информация за човека, за когото творя. Така насочвам силата и енергията си в конкретна посока, знаейки, че подаръкът, който сътворявам, ще усмихне конкретен човек. Винаги питам за имената на хората. Името е не просто обръщение към някого – то е код, смисъл и символ на цялото съществуване на човека. Всяко име си има значение; важно е на кого си кръстен, защото името орисва пътя занапред. В българската родова традиция името на човека се избира от родителите на детето. Кръщавало се е на името на светеца, на чийто ден е роден, или се е давало името на свекъра и свекървата, тъста и тъщата, по-голям брат или уважаван от рода човек. Важно е да се отбележи, че в българската родова традиция не се кръщава дете на починал човек.
– Виждаш ли връзка между родовата терапия и ръчната изработка? По какъв начин двете се допълват в сърцето ти?
– При мен лично се допълват по прекрасен начин, който води до хармония и нови идеи. Като пример мога да дам две неща, върху които работя в момента.
Първото са ръчно изработените свещи, които лея. Не исках просто да лея свещи – реших да дам смисъл на всяка свещ като начин да се почете огънят като стихия. Така се роди идеята за свещи с идея за рода. Към всяка свещ, която изработвам, съм написала родова благословия. Подготвям и нова серия свещи, свързани със стихиите – вода, огън, земя и въздух. Природните стихии влияят по особен начин на рода и намират своето проявление през хората. Вярвам, че когато човек познава проявленията им, по-лесно ще намери начин да ги приеме и да живее с тях в мир. Вторият проект, който занимава дните ми, е свързан с изработката на тефтери за родови истории. Често доверениците ми идват в кабинета с листи, на които са записали информация за рода си. А тази информация е ценна, затова реших да създам специални тефтери, в които да се съхранява тази информация и да се предава на поколенията напред. Самата аз съм се обучила как да създавам, шия и подвързвам книги и тефтери и съм убедена, че това, което правя, е специално, различно и ценно.
– Какво те вдъхновява – както в терапевтичната, така и в творческата работа?
– Вдъхновява ме и ме зарежда изконната любов, която нося в себе си; твърдата убеденост, че това е моето място и призвание. Общуването с любимите за мен хора, спортът, изявите, уважението и признанието, които получавам от другите. Дълбокото доверие към света и спокойствието, че съм на правилното място – моето.
– Какво би казала на хората, които усещат, че са „загубили връзка със себе си“?
– Че това е най-хубавото нещо, което може да им се случи, защото оттук насетне пътят е само и единствено да изследват това усещане, да намерят причините, да ги осъзнаят и да се завърнат към себе си. А този път е красив и благодатен.
Осмелете се да направите първата крачка!
– Какво послание би оставила на читателите на нашия вестник?
– Животът е пъстър низ от срещи и емоционални преживявания. Редуват се добро и зло, за да завъртят колелото на съдбата и да поеме в своята посока. Нашата мисия е да вярваме, че всичко, което се случва, си има своята причина и е за добро. Необходимо е само да вървим напред – крачка по крачка, благословени от всички зад нас!
Интервю на Симона АЛЕКСИЕВА
