10/06/2025
Мобилните оператори получиха 400 млн. лв. за "цифров поход" към селата
Около 350 000 българи ще имат бърз интернет и телевизия през лятото на 2026 г.
Общо 185 малки общини, в които живеят около 350 000 души, ще имат бърз интернет и телевизия през 2026 г.
Това става възможно след като днес Министерството на транспорта и съобщенията и трите мобилни оператора - А1, Виваком и Йетел, подписаха договор за изграждане на цифрови мрежи за 433 613 866 лв. без ДДС. От тях 390 027 846 лв. без ДДС са от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), а останалите 10 на сто са приноса на мобилните оператори.
"Вече няма да говорим за цифрово номадство, а за възможности, които ще имат не само живеещите в по-слабо населените места, а и бъдещите бизнеси, които ще развиват потенциала си там", каза премиерът Росен Желязков на церемонията по подписването на договорите в Министерският съвет.
"Цифровата пропаст" между града и селото
"Днес е много голям ден за преодоляването на цифровата пропаст. Изграждането на тези нови мрежи ще даде възможност десетки населени места да получат достъп до неща, които в областните центрове приемаме за даденост. Те ще получат по-добър достъп до образование, до здравеопазване, нови възможности за бизнеса", каза вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджоов.
"Широкомащабното разгръщане на цифровата инфраструктура" е най-големият проект по "Дигитална свързаност" по НПВУ, който ангажира около половината от бюджета по този приоритет. Проектът е публично известен като "интернет за селата".
По него трябва да се изгради около 7000 км оптична мрежа и не по-малко от 700 базови станции, които ще осигуряват интернет без прекъсване, когато има проблем с електричеството.
По този начин ще се осигури бърз интернет за 140 общински центъра, а други 45 ще бъдат надградени. В проекта са обхванати и 200 махали и села.
Всички те ще имат достъп до 100 пъти по-бърз интернет спрямо сега, когато нямат покритие поради липсата на интерес от страна на операторите, посочи Гроздан Караджов.
До преди година изпълнението на проекта беше поставено под риск, но се направиха законодателни промени, за да се навакса изоставането, напомни вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов.
Става въпрос за измененията в Закона за устройство на територията, според които не е нужно разрешително за строеж за поддръжката, оборудването или подобряването на елементи на радиопредавателните системи, както и за тяхната подмяна. Освен това публично финансираните инфраструктурни проекти трябва по подразбиране да изграждат защитни тръби и кабелни шахти по начин, който е отворен за ползване от всички оператори.
"Сега започва да се строи оптичната мрежа, там където няма нужда от разрешителни, а до края на лятото ще стартира работата и в останалите участъци", каза Гроздан Караджов.
Изборът
Процедурата за избор на оператори беше обявена през януари от служебното правителство на Димитър Главчев.
При отварянето на предложенията транспортното министерство съобщи, че осем кандидати са подали предложения. Не е ясно кои са отпадналите.
Срещу начина на провеждането на процедурата се обяви Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Недоволството им беше продиктувано от ограничителните и дискриминационни, според тях, условия в процедурата.
Още през април БАБТО прогнозира, че поръчката е направена за трите мобилни оператора.
Това е причината браншовата организация да сезира Европейската комисия и Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ.
Въпреки оплакванията на малките компании в бранша днес договорите с трите мобилни оператора бяха подписани. Всеки един от тях взима по два планови региона.
"А1 България" ЕАД печели поръчката за изграждане на цифрова мрежа за Северозападен (50.6 млн. лв.) и Северен централен (70.3 млн. лв.) региони.
За "Виваком България" ЕАД са Югоизточен (65.6 млн. лв.) и Североизточен (55.5 млн. лв.) региони.
"ЦЕТИН България" ЕАД (част от групата на "Йеттел България") печелят поръчката за Югозападен (74.7 млн. лв.) и Южен централен (73 млн.лв.) региони.
Всяка една от трите фирми осигурява и 10% самоучастие.
Проектът трябва да бъде изпълнен до 30 юни 2026 г.
След това трите оператора имат ангажимент да поддържат мрежата в продължение на 20 години.
Ефектът
Реализацията на проекта ще даде възможност не само за достъп до високоскоростен интернет за потребителите, а за различна регионална политика и вследствие на това и за по-добра демографска политика, каза премиерът Росен Желязков.
Според Гроздан Караджов това е „добър пример както за публично-частно партньорство между държавата и операторите, така и за тяхната социална отговорност“.
В допълнение в отдалечените райони ще може да се развива бизнес по същия начин, по който в момента се инвестира около големите градове, каза вицепремиерът. Той допълни, образованието, което е главен приоритет на правителството, също ще има ежедневен достъп до бърз интернет.
