https://www.facebook.com/165467970257551/

Животът ми като приказка - въплътен в стихоплетия и музика, Varna (2025)

04/08/2025

-Пустиня-

Безбройни разпръснати дюни,
кервани от морни очи,
пустинният вятър събуди,
лазурният залез плени.

И спуска се бавно сумракът,
бледнеят в небето звезди.
Далече е вече искрата
от морни, горещи лъчи.

Душата ми нежно погали,
тъй чакан с копнеж призован
пустинният вятър - разбра ли -
флиртува със летният плам.

Нашепва сред палмови листи,
докосва и нежно нощта,
прокрадват се бронзови нишки
и плахо пълзят по плътта.

Хамакът се движи неволно
оазисът нощем не спи.
Докосвам те, сякаш разбирам,
че времето в миг се стопи.

Поглеждам те нежно в очите,
съзирам звездите във тях,
а ти се изправяш и тръгваш
към залеза канещ те плах.

Догонвам те, тихо се гмуркам
в безкрая на лунната шир,
а дюните мигом притихват -
пустинята канят на пир.

И бавно достигам до тебе,
докосвам те, нежност струи,
отпивайки водните капки,
отпивам екстаз и мечти.

А пясъкът бавно се рони,
обвил ни със дюни разстлани.
Бушуват във мрака огньове,
почиват край тях морни кервани.

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd - 2002 -
Всички права запазени

03/08/2025

-Пясъчни замъци-

Във своите пясъчни замъци ,
заспива пак морното лято.
Въздишки е скрило в сърцата ни,
разнесени с бриза в платната

На старите кораби с котвите спуснати ,
разказва истории пак,
в които се вплитат неволно пропуснати -
любов и копнежи, и грях.

И морни моряците песни запяват,
а трюма напевно шепти.
Луната издига се, бавно изгрява
във твоите топли очи.

Нашепва прибоя, край морските замъци
нощта чуй как нежно зове.
Нашепва със прилива твоето име,
докосва ме с твойте ръце.

И ти бавно сваляш лунната дреха,
морето докосва те с хлад.
И своите длани, така безутешни,
по кожата спуска нощта.

Вълните те галят ти бавно потръпваш,
луната играе с плътта.
Усмихваш се, а тялото бавно нашепва
на моето казва „Ела”.

И аз се потапям в нощта в миг след тебе,
изплувам горещ и пиян
от страст и от огън, в мен цялото бреме,
загуби се в похот и свян.

С ръце те поемам и с устни рисувам,
по теб аз красив звездопад.
Притискам те, дръзки вълните нахлуват
във тебе и в мене сега.

И бавно облива пътеката лунна,
във страст и възбуда тела,
а пясъчни замъци с огньове запалени,
проблясват свенливо край нас.

Автор: Генадий Тодоров - 02.08.2019-
Всички права запазени

02/08/2025

-Мистрал-

Убийствена жега – гори,
сърцето ми в огън изгаря.
И август дори вън мълчи,
небето със огън разтваря.

И задух е – плъзга се пак,
по кожата потна – чуй стене.
И клати се леко хамак,
нощта пак се спуска над мене.

Усещам те – сякаш си ти.
Мираж ли е или реалност?
По тялото тръпка пълзи,
порочна, горяща, фатална....

И в унес съм, във полусън.
Луната изгрява в сумрака.
Да плъзна по тебе ръце,
тя може би тайно очаква.

Да бъда стихиен и дързък,
прохладен да дойда при тебе.
Вълните във пряг да завържа,
морето във тебе да стене.

И грохотно да се разбива
на пяна – проникваща, страстна.
40 горещи в теб градуси,
в миг да погаси сладострастно.

И аз да проплъзна по тебе,
две длани във сладка омая.
И бурен в миг като мистрал,
грехът ти да пръсна в безкрая!

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd -02.08.2021-
Всички права запазени

02/08/2025

-Бронзови дни-

Бурята отмина, след дъжда остана свежест,
караща сърцето да заспи,
уморено от омраза, злоба, тежест,
от лъжи и фалш и от злини.

И се спусна хладен бриз, повя край кея
морните тела отдъхнаха в нощта.
Август спусна от небето жега,
но донесе и прохлада след това.

И говори тихо вред морето,
вплело в мрежите на морните рибари,
хиляди истории без чет,
тук оставени от лятото събрани.

А на плажа се събират волни чайки,
и високо там над фара те летят,
чува се и песен на китара,
виждат се и огнени искрици да хвърчат.

Те се врязват във очите на децата,
във забързани и влюбени сърца,
за да се разбият тихи в лунната пътека,
по която се разхожда любовта.

И промъква се със песента изпята от щурците,
със усмивката на греещия ден,
Август пак напомня, че на лятото са бързи дните,
но пък пълни са със спомени обвити в бронзов тен.

"Бронзовите дни" на август настъпиха приятели. Нека са щастливи, споделени и изпълнени с много слънчеви емоции 🌞

Автор:Генадий Тодоров /Gen Todd/ -04.08.2013-
Всички права запазени

01/08/2025

-Първи августовски ден-

Събудих се от ведра гълъбова песен,
във първи зноен, ненаситен августовски ден.
От аромат на лято, пресен дъжд унесен,
в миг паднал от небето и потънал вътре в мен.

И гръм във миг, продъни небесата.
Изсипа се порой, изви се буря, всичко вън се сля.
А аз стоях – разкъсан и безумен,
попиващ всяка капка с мъжката си гръд, облян.

Потече и във вените и огъня във мен се срещна със водата.
Чутовен сблъсък бе и всичко изгаси.
Любов, тъга и болка се пропиха във земята,
останах просто аз със себе си и с пламъка във моите очи.

Пречисти ме, а цяло лято чаках да го стори.
Дъждът да загаси вулкана вътре в мен.
Да мога с чисти мисли да посрещна
тук първият лазурен, топъл августовски ден.

Сега стоя, плътта ми морна, обгорена стене,
усетил благ покой, уви поне за миг.
И огнен август аз очаквам пак да бъде,
очаквам тебе тук до мене да заспиш.

И да ни събуди ведра гълъбова песен.
Дъжда да рукне пак, но вече весел, тих.
И нека да вали,да тръпнем с теб унесени,
потънали един във друг, във нашите мечти.

Честит пореден летен пътник приятели, нека е щастлив, споделен и влюбен и изпълнен с много летни емоции💙🌊☀️

Автор: Gen Todd/Генадий Тодоров -01.08.2020-
Всички права запазени

31/07/2025

-Край белите скали-

Накланят се отрупани смокини,
високо нейде там над белите скали.
Едно сърце, лети опитва да достигне
откраднати,бленувани мечти.

И редом чайки пляскат със крилете.
Прохладата разнася залеза красив.
Носът е вдаден там навътре във морето,
ухаещо на водорасли, с белите вълни.

И перките в полята лавандула,
подгонени от Северният вятър пак,
разказват тихо своята легенда, чу ли-
за белият скалист лазурен бряг.

Ухание на бъз и на пенливо бяло вино
изпращат юли за последно и целуват го с нощта.
Сърцата диви там туптят невинно,
потъващи във прилива на похотта и любовта.

Огньове лумват, факлите на плажа пак изгарят.
Искрици пръскат, и се отразяват в парещи очи
Изтляват там – недогасени и неизживяни,
безплътни спомени разказва Калиакра, тихичко шепти.

И някак Боговете в небесата пак воюват,
раздират този свят обвит от грях нали?
Запазили за нас подслон, за любовта ни,
по залез слънце, сред вълните там край белите скали.

Едно мое любимо стихотворение от преди няколко години. Време е да изпратим горещият юли и да посрещнем знойният август с чаша бяло вино с аромат на бъз нейде там - край белите скали 💙

Автор: Gen Todd/Генадий Тодоров - 31.07.2019-
Всички права запазени

29/07/2025

-Интимно-

Нощта отново пада леко разпиляна,
по тялото от кадифе , по твоите извивки,
открили леко в опит на измяна,
че няма те сега във моите завивки.

Луната ли открадна те от мене,
отне те тази сладострастница сребристо-сива.
Помисли си отново, може би, че денем,
лъчите слънчеви, на тебе повече отиват?

Или пък бризът огнен, някак те подпали
да търсиш моята любов във пурпурния залез.
Когато морските вълни внезапно някак си разбрали,
нахлуват във сърцето ми в критичен разрез

с вселенските неписани, но истински закони
кога, защо, и колко всъщност се обича?
Не вярвам вече в старите канони,
със тебе всичко е безкрайно неприлично.

И да отново си навсякъде по мене,
ухая на парфюма ти, на нежните целувки.
Дори леглото, някак тихо стене,
запомнило ни двамата в едно, с въздишки чути

и ето недоволства пак и лекичко поскърцва,
самотно му е, липсваш му, теб иска да прегърне.
Отново иска утрото,когато вън настъпи,
в интимност вплетени, отново двама ни да зърне!

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd - 28.07.2021-
Всички права запазени

28/07/2025

-Ще заплачеш ли малко за мен?...-

Ако днес има просто една сълза,
която се стича по твоето лице сега.
Ако имам с теб просто един момент,
може би всяка болка в мен смислена ще е.

Ще заплачеш ли малко?
Ще излъжеш ли малко,
че може би вътре боли те за мен?
Аз дадох ти много,
сега искам в замяна,
да заплачеш поне малко за мен....

Ако обичта се заключва,
знай аз бих държал ключа.
Бих го скрил дълбоко в мен,
там вътре в моето сърце.

Нека всички търсят там -
ще намерят самота.
Всичко друго вече знам,
принадлежи на теб сега.

Знам, че всъщност плачеш,
мъничко умираш,
когато болка усещам във мен.
Аз ти дадох всичко,
а сега във замяна,
ще заплачеш ли малко за мен?

И не недей спира,
аз знам, че боли,
със тебе съм вътре - там в мислите ти.
Сърдечна е болката скрита във теб,
аз те усещам - в моето сърце!

И усещам щом плачеш,
усещам щом страдаш
не недей претендира, че не мислиш за мен!
Аз дадох ти всичко,
без да искам нищо,
освен да заплачеш за мен....
Да заплачеш поне малко за мен....

Така както аз плаках за теб.....

Вдъхновено от песента на Faith Hill "Cry". Посветено на всички, които намират частичка от себе си в него.

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd -26.07.2023-
Всички права запазени

27/07/2025

-Рулетка-

Тази нощ ще се помни,
телата са дръзки и потни,
в гърдите усещам луд ритъм,
влудяваш ме, тук няма спор.

Рисувам те с моите пръсти,
докосвам те нежно с дъхът си,
потръпваш при всеки мой допир,
ела тук при мене Амор.

Един живот спечелен на рулетка,
някак забързан живеем с теб,
обичай, танцувай, целувай ти всеки ден.
И в казино, сякаш на рулетка,
някак аз спечелих теб, ти спечели мен.

Сякаш танцуваме танго,
бавно и страстно спонтанно.
И не – аз не съм ангел,
а твоето лошо момче.

Няколко шота текила,
сърце в мен на демон пулсира.
Целувка ми дай – не ми стига,
сега ще ти върна безчет.

И да живот спечелен на рулетка –
живеем забързани ден след ден,
въртят се числата, а зара попадна в теб.
Със теб живот живеем на рулетка,
ту черно - червено, избра си теб – моето сърце.

Вдъхновено от песента на INNA "Ruleta"

Автор: Gen Todd/Генадий Тодоров -29.07.2017-
Всички права запазени

27/07/2025

-Мой юли-

Мой юли… пристигна, понесъл в косите си лятото
с лазурните плажове, с безкрайните слънчеви дни,
с мечтите, онези напук, необятните,
когато се губиш във нечии топли очи.

Протегнах с ръце, опитах се в миг да те хвана,
за да запазя за себе си малко поне
във дланите част от отмитият пясък,
преди той безследно да изтече.

Да скрия във себе си бурният прилив
и пристан да дам, спокоен и тих
на всичките спомени, там приютени
и лунните вечери, и морския бриз.

Букетче да свия от стрък слънчогледи,
да тичам сред тях събрал ги в ръце.
Напред да достигна до залеза златен,
а там да ме чака красиво небе.

Мой юли … изтичаш, отиваш си вече
и лятото скрил си, там нейде от мен.
Пази го със моите мигове скрити,
а аз ще те пазя във моето топло сърце.

Юли си заминава приятели. Дано сте го изживели пълноценно и дано знойният август ви донесе много спокойствие, щастие и споделени емоции 💛

Автор: Генадий Тодоров/Gen Todd -26.07.2016
Всички права запазени

26/07/2025

-Сред слънчогледите-

Сред слънчогледите – там искам да те имам,
и тялото ти да нашепва похотно „Ела и ме вземи”,
А те засрамени от нас глави златисти да покриват,
над две усмивки дръзки и над пламнали очи.

И там сред Добруджа, да дишаме в миг страсти диви
на прясното сено, заровили един във друг тела.
А слънчогледите охотно, съзаклятно да прикриват,
нас двамата, унесени във сладостна игра.

И да забравим мигом с тебе мисли тъжни,
край нас полята нежно, тихо да шептят.
Светулки да блестят като искри по залез слънце,
на летен пир да канят тук да дойде пак нощта.

И тя да ни покрива с плаща си прохладен, многозвезден
по кожата ни да проблясват капчици от страст и от любов.
А слънчогледите навели цветове над тебе и над мене,
да пазят двама ни, целувайки ни с грях за лека нощ.

Едно мое любимо стихотворение от преди няколко години, което ухае на прясно окосено сено, страст и лято сред полята от слънчогледи 🌻 Спокойна вечер на всички, а юли вече се готви да отплава....

Автор: Генадий Тодоров/Gen Todd/ -20.07.2019-
Всички права запазени

26/07/2025

-Лято на любовни капки-

Понякога вали и юли вече бавно превалява,
донесе лятото и пръсна пясъчните дни.
Заснети в кадри весели и запечатани на плажа
откраднати и мигом споделени с нечии вльбени очи.

И юли чуй шепти, лицата греят в слънчева усмивка,
която се събужда и промъква всеки нов лазурен ден,
с надежда – да отплува там от пристана с платната,
на корабите губещи се във безкрайното море.

И бризът лек, разпалва на небето звездни фойерверки -
и те блещукат във нощта със своите искри....
Телата мокри са, а погледите търсещи и ведри
усетили внезапен плам и пориви, мечти.

Отеква смях и две ръце се вплитат в други
сърцата пак забиват с порив силен, искан, нов.
Навън е лято – пада на любовни капки
и всеки да обича и да е обичан някак е готов.

И протегни се, капките любовни нека падат.
И усмихни се – нечия усмивка чака точно теб сега.
Навън е лято и светът пробуден иска пак отново да обича,
ще пробваш ли отново ти да вдишаш любовта?

Последният уикенд на юли е приятели. Скоро той ще си замине отстъпвайки ред на знойният август. Спокойни и прохладни почивни дни на всички и много слънчеви усмивки ☀️🌊 💙

Автор: Генадий Тодоров/Gen Todd -25.07.2020 - 26.07.2025-
Всички права запазени

Животът ми като приказка - въплътен в стихоплетия и музика

04/08/2025

03/08/2025

02/08/2025

02/08/2025

01/08/2025

31/07/2025

29/07/2025

28/07/2025

27/07/2025

27/07/2025

26/07/2025

26/07/2025

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share