24/09/2025
- Ще продължа да те обичам! -
Зад синора виж лятото наднича,
нарамило е сака - тръгва, ще си ходи
и тихо маха със ръце чилични
и се усмихва със усмивка, толкоз моя.
И сламената шапка взело е за спомен,
онази ти която подари на мене,
след него падат лист след лист отронени
безбройни спомени за мене и за тебе.
И ето спира и златисто кабрио на пътя,
на автостоп се готви явно да пътува.
Сред всички приключения и авантюри,
то вече знае - щастието съществува!!!
А на врата си носи то гердан от миди,
фриволно падащ на гръдта му обгоряла.
Във него - там истории за скрити
и нашата е там, недоразказана, недоизживяна.
То пази вечерите и прибоя на вълните,
в които с теб на пяна се превръщахме на плажа.
Един във друг - изгубени, от страст опити
и любовта, в която две тела без думи всичко казват.
И онзи дяволит и огнен поглед във очите свети,
а в тях оглежда се червенокоса, пищна сеньорита,
тя мигом огнени коси развява и събужда дъждовете,
който двама с теб с прохлада ни връхлитат.
А лятото нагорещени устни с нейните за миг допира,
със вкус на вино и на кестен, на танини.
Целувката е страстна, но последна - то разбира,
че идва време да си тръгне, да замине.
И взима ключовете и се качва във колата,
а червенокосата красавица усмивка дръзка му отправя.
Тя сякаш казва му “Довиждане аморе догодина”,
а то натиска клаксон и по пътя на живота продължава.
И аз по мъжки се разделям вече с него,
намигам на чаровницата със коси червени.
А знам - ще ни дари със нощи звездокоси,
ухаещи на вино и от страст опиянени.
А тя полите си шармантни в миг размахва
и тихичко запява нежна, баладична песен.
Във нея сякаш пее как ще продължа да те обичам,
дори в прегръдката на страстната, червенокоса есен!
Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd -24.09.2023-
Всички права запазени
