https://www.facebook.com/165467970257551/

Животът ми като приказка - въплътен в стихоплетия и музика, Varna (2025)

26/11/2025

-Остаряваш, но не и в своето сърце-

Пак играя с мойте мисли, те са чисти,
спомените се завръщат вътре в тях.
Празна стая, само сенките се лутат,
някак си във мен се чувства скрита болка, малко страх.

Затворени врати, зад тях стоим сами,
самотата ни желае тихо, нежно лека нощ.
Искаме нали, пак да сме били,
в онзи свят загубен, бил добър или пък лош?

Всичко се взривява, ти растеш, старееш - да.
Косите посребряват, но спомняш си за младостта.

И потъваш, и заравяш се със чувства
тихо крил си ги в най – тъжните за теб места.
Колко снимки, колко мигове изпусна,
ти да си щастлив, да вярваш в любовта?

Виж звезда, пътят ти напред сияе,
а детето вътре в теб е сгушено и там стои.
Още чувства, но и само ти си знаеш,
да порасне, всъщност колко го боли?

И нервите се късат, ти остаряваш всеки миг.
Нима е вече късно, мечтите си да съживиш?

И ако мога бих се върнал
и демоните си изгонил аз бих сам.
Дори да съм се лъгал,
да в мойто детство - бих се върнал там!

Ако за миг се сриваш, загубил себе си - недей!
Ти не – не остаряваш, а знай във теб расте дете.
Подай му ти ръката, то чака теб, да то е теб!
И да - знай остаряваш, но не и в своето сърце!

Автор: Генадий Тодоров/Gen Todd -26.11.2021-
Всички права запазени

25/11/2025

-Минало-

Късна вечер е смартфона ти на шкафчето звъни.
Ти вдигаш: “ – Ало,кой е?”, аз отвръщам: "– Аз съм, май забрави ме?”
Замлъкваш, нещо вътре там във теб избухва и кънти
и мислите разбъркват се във твоето съзнание.

Прошепваш тихо: „Извинявай, но не те познах,
макар гласът ти да е мек, ефирен и приятен".
- "Нормално, някога за теб аз всичко бях,
сега съм просто глас, познат, но някак непонятен."

"- Така е,извинявай, късно е не мога да се сетя,
но явно с теб сме били близки, щом те слушам нещо в
мен боли.
- Спокойно, случва се, за мене линията ти за дълго бе
заета,
но днес реших да проверя дали за мен си спомняш още
ти?

- Уви, не мога някак си да те позная, въпреки, че се
опитвам
макар в момента пулса ми да тръгна очестен.
- Недей, не искам даже и не трябваше да питам,
не искам да събуждам стари спомени, отминали съвсем.

- Така е, но сега гласът ти стана някак си по – басов
и дишаш, някак тежко, добре ли си – кажи?
- Добре съм, просто този разговор със тебе дълго си
представях,
не мислих и не вярвах, че ще си говорим двама с теб
отново, аз и ти.

- Защо, нима си ми направил нещо, аз дори не мога да си
спомня?
- Не съм, но някак си се чувствам аз пред теб виновен знай
за хиляди неща.
- Е стига няма как, дори да беше, всичко преходно е и
преломно,
не се коси и не бери ти грижи за това.

- Добре, но ти не ме позна, дори със глас не трепна!
- Какво да правя, спомените ми са отлетели някъде
съвсем.
Звучиш познато, но повярвай, не, не мога да се сетя,
така че просто ми кажи ти кой си и до тук да спрем!

- Ще кажа – с мен се будеше и с мен заспиваше ти всяка
вечер.
Играех си, докосвах бавно, нежно твоите коси.
Целувах те, обичах те и бях и твой порок, и твоя плаха
мисъл
и бях със теб, навсякъде, където стъпваше и беше ти.

- Прегръщах те във миговете на тъга, за теб прогонвах
тишината.
И дишах с теб, мечтаех с теб и плачех щом във тебе
всичко почваше да те боли...
- Почакай, спри, не може да си ти. Отдавна те загубих
безвъзвратно.
- Напротив съм – звъни ти миналото, във телефона си
така ме запиши!"

Автор: Генадий Тодоров/Gen Todd -10.08.2020-
Всички права запазени

24/11/2025

-Не е лесно-

Не искам нищо за отплата,
искам просто пътят си да зная.
Не искам много от съдбата,
само с теб да съм щастлив на края....

Не искам чувства разпилени,
а искам там да свети вътре в мене.
Едно едничко, но да е силно
и искам щом се спъна аз да стана,
а не без край да пропадам в тишина.....

И не е лесно знай за мене,
аз още съм дете
и търся щастие.
И ти почувствай как без време,
аз обиквам самo теб,
за да бъде моят ден

по – лесен за мене.....

И няма място за нови срещи,
в сърцето си натрупах много грешки.
Повярвай трудно е, ти да не си до мен.
Променям всичко, за да бъдем двама с теб
и да вървим

По пътят ни не-лесен с тебе,
виж аз още съм дете,
и с цялото сърце, аз
обичам те и не не искам много,
а само щастие, да бъдеш тук до мен,
и да е лесно за мене......

В мен гори надежда,
във теб е моят дом, отеква всеки стон.
Знай със теб проглеждам,
а бях слепец уви, не вярвах във мечти....

И не е лесно знай за мене,
аз да повярвам пак,
да не изпитвам страх.
И чуй сърцето ми как стене,
а малкото дете,
откри с теб щастие

и с теб е лесно за мен.....

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd - 23.11.2021-
Всички права запазени

23/11/2025

-Пожелай ме-

Пожелай ме и дано да ти се сбъдна, да се случа,
да пристъпя бавно в твоите заключени мечти.
Пожелай ме, за да дойда нежен и да те науча,
че отново можеш да повярваш и обичаш ти!

Пожелай ме да пристигна като вятър в твойте мисли
и да спусна мънички снежинки аз във тях.
Нека бавно от страха във теб да ги изчистя
да разпръсна мигновено в тях събралия се прах.

Пожелай ме,за да се превърна от илюзия в реалност
и да вляза там стихиен вътре, да върлувам в теб.
Да те галя и целувам и докосвам до безкрайност,
с риск аз никога отново да не бъда същия човек!

Пожелай ме и поискай ме какъвто съм за тебе.
Призови ме с тяло и копнеещата за любов душа.
Аз ще дойда вихрен със снега и бурен вятър леден,
за да стопля твоето замръзнало сърце в нощта.

Спокойна нощ на всички 🙂 В тази почти зимна вечер, си пожелайте любовта и дано да Ви се случи 💜

Автор:Генадий Tодоров/Gen Todd - 23.11.2020-
Всички права запазени

23/11/2025

-Слънчево-студеният ноември-

Не съм създаден да съм просто
поредният безчувствен и бездушен.
Не съм създаден да замествам
или да бъда нечии отдушник.

Не съм създаден аз да тлея,
обречен съм в греховен пламък да изгарям!
Дали тогава аз ще мога
да бъда себе си – не зная!?

Не съм създаден да заглъхвам,
създаден съм да бъда вик и писък,
да бъда някъде във шестата октава,
а не да бъда звук , минорен, нисък.

Не съм създаден да съм жар и пепел,
а тук съм да събуждам аз вулкани и огньове.
Да бъда бурният стихиен вятър,
а не досадно ехо, тези - плахите стонове.

Създаден съм на кръст да ме разпънат,
защото съм се борил да съм демон.
Макар с лице на ангел, аз не мога
дори за миг да се откажа в себе си от него.

Обречен съм да бъда не-перфектен,
че скучно е със себе си да се сравнявам.
Така че нека да ви видя – колко сте директни,
създаден съм за контрапункт на Вас да съм поставен!

Създаден съм единствено да бъда
и аз, и себе си и мене,
дори когато с тътен се взривява,
онази скрита болка вътре в мене.

Създаден съм на пук и да обичам,
дори да бъде мръсно и скандално,
дори да бъда заклеймяван,
за мен ще бъде силно – нереално..

Създаден съм да бъда късна есен
снежинки падащи, безбройни разпилени
и бурен кикот, и бавна, романтична песен,
създаден съм да бъда онзи слънчево-студеният ноември!

Едно забравено от мен стихотворение, което фейсбук днес ми напомни...... Така е - създаден съм да бъда слънчево - студеният ноември. Е, днес уж се усмихвам - поне за сега 😊 Хубава неделя на всички 💜

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd- 23.11.2015-
Всички права запазени

22/11/2025

-Да - ти!-

Поглеждам пак към твоят спящ балкон,
все още вън нощта е млада и невинна.
А спомените скрити в моето легло,
ухание на тебе носят и на вино.

Още чувствам и дъхът ти,
във мен отеква и смехът ти.
И без тебе всичко, което имам - няма смисъл,
ако не си до мен предимно.

Казахме го двама аз и ти, да - ти!
Аз обичам те – а ти – кажи, кажи?
Всичко мое вече е за теб - за теб,
в мен стопи със огън кубче лед, да - лед!

Казахме го двама аз и ти, да - ти!
Искам те, а искаш ли ме ти, да - ти?
Мисля, че твой пленник съм май да, аз да,
ти кажи лъжа ли е това, сега?

И с парите знам любов не се купува,
тя уви безкрайно много струва.
Гласът ми заглъхва щом до мен си,
сърцето ми тупти и ще изхвръкне, ти къде си?

Всичко в мен боли и се раздира,
кръвта кипи, сърцето ми ще експлоадира!
Дълбоко в мен усещам сладка болка,
като вулкан ще се взриви - без теб не мога!

Казахме го двама аз и ти, да - ти!
Mоят свят на пух и прах разби, да - ти!
Кожата ми иска само теб, да - теб,
да усеща точно върху мен, за мен!

Казахме го двама аз и ти, да - ти!
Tи ела и пак ме прелъсти, да - ти!
Аз стоя пред теб по страст сега, сега,
от любов ще те изпепеля, ела!

Нещо закачливо от преди няколко години за настроение.
Нека да запалим нощта и да повдигнем още повече градусите навън. Спокойна и романтична да е за всички ❤️

Автор: Генадий Тодоров/Gen Todd/ -22.11.2020-
Всички права запазени

22/11/2025

-Чудеса....не само по Коледно време-

Кафето днес е някак малко по – различно
и по – горещо е, уханието му прилича на любов.
Във стаята е топло, даже леко романтично,
денят почивен е, усмихнат е и светъл, нов.

И чароматно е - вкусът е мек и е наситен,
долавят се и леки нотки на огън и на топлина.
Ноември е усмихнат, весел и фриволен
и закачливо за пореден път намига си със есента.

И скоро ще потегли, уви отново стегнал е файтона
чаровникът вълшебен веселяк, подсвирква си с уста.
Усеща се магията, която вече той разпръсква
и разпилява бавно, плъзва я под входната врата.

И малко повече от месец календарен виж остава
и скоро пак ще грейне приказката в детските очи.
Подаръци и щастие навред ще се раздават
и ще се сбъдват чаканите, нереалните мечти.

Ще бъдем двамата – и аз, и ти със Коледа в сърцата
защото знам, един подарък искам – ти да си до мен.
Аз вярвам и ще продължавам пак да вярвам в чудесата
и нека ни се случват те по всяко време и във всеки идващ ден!

Спокоен и усмихнат предпоследен ноемврийски уикенд на всички 😊 И да ни се случват чудеса, не само по Коледно време, а моят ноември днес определено се усмихва ❤️

Автор: Генадий Тодоров/Gen Todd - 22.11.2020-
Всички права запазени

21/11/2025

-За семейството-

Където има огън, там има и огнище,
където е уюта, там има топлина и дом.
Където знай те чакат, спокойно е сърцето,
семейството е там, намираш ти подслон.

Когато и денят напрегнат е и тича
ти бързаш да се върнеш, покой те чака там.
Семейството е всичко – и всички те обичат
и щастие намираш и знаеш – не си сам!

С разбиране те срещат и споделени чувства,
усмивки ведри греят, житейските беди
тогава ти се струват – крилати, отлетели,
защото има смисъл във идващите дни.

Домът е просто дом, щом хората ги няма.
Семейството - то носи взаимност, топлина
и знаеш по – е лесно когато стане тъмно,
със хората до теб, в дома е светлина.

Бъдете споделени, обичайте, ценете
усмивка подарете и нежност във аванс.
Семейството е всичко – сега чашите вдигнете,
те пълни са със вино и щастие за вас!

Честит ден на християнското семейство приятели. Бъдете благодарни за хората, които са край вас и щастливи и се обичайте 💜

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd - 21.11.2020 -
Всички права запазени

20/11/2025

- Причина -

Слушай сърцето, тупти със нов ритъм
и има причина да губя съня си – това си ти.
Слушам ума си, препуска в нов ритъм,
и мисли се гонят – към теб лети.

Светът ще обърна да стигна до тебе,
и счупени чувства да слея без време.
Да знаеш че ти, точно ти си тази причина.

И леко очите блестят в тишината,
сълза се проронва – това си ти.
Ако за миг пак назад, се завърти целия свят
аз ще запазя за малко поне твоето сърце.

Ще стигна до тебе, дори и без време,
за да те прегърна, щом вън е студено,
защото ти, точно ти – си моя причина.

Ръцете треперят, защото те няма,
за да те обгърнат, щом вън нощта
тук пак пристигне и в миг, аз те потърся с моите очи,
просто ела, тук при мен и остани...

И през тъмнината, дори през сълзите,
знай аз ще премина през чувства разбити,
защото ти, точно ти – ми даваш причина!

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd -20.11.2022-
Всички права запазени

19/11/2025

- Божоле -

Божолето пристигна в третата седмица на ноември
и потече във вените ми с леко френски привкус.
И камината пламна, в топли светлосенки горещи
и ухае на алено вино, шоколад, плодов мус.

И обагри се всичко с виолетово – лилав отенък
и усети се нотка бургундска пикантна в нощта.
Бавно лампа, угасна и втора и трета, четвърта
и остана да свети във мрака една – любовта!

И развихри се вихър предснежен със усет за зима.
Божолето премина в лавина от похот и страст.
Винени устни оставиха своята огнена, пареща диря,
а стените на стаята отекнаха в шепот, екстаз.

И се вплетоха две сенки затанцуваха бавно във мрака.
Нечий пръсти забиха се и оставиха страстни следи.
Устна долна прехапана във миг грешен, сякаш
пак подкани две други да я изпият до дъно, уви.

И се плъзнаха длани по всяка извивка и фибра,
леки стонове, блеснаха в пот две зажаднели тела.
И по-страстно любовно танго затанцуваха сякаш,
а греховните пламъци плъзнаха пак по плътта.

И лавината падна......и телата притисна,
те застинаха в миг и върховен екстаз ги обвзе,
а във стаята някак нахална любовна умора пристигна
край две чаши изпити и бутилка вино - Божоле!

Новото Божоле пристигна 🍷 Пожелавам ви една наситена с танини и страсти вечер! Наздраве ❤️

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd -19.11.2021-
Всички права запазени

18/11/2025

- Някой -

Ти – ти мислиш ли за мен?
Тъй както аз за теб.
Превърташ ли мигове назад ти без чет?
Сега по улици вървя,
обвити в самота.
И срещам съдби, и срещам мечти,
а искам до мен да си ти!

Някой те иска, някой те мисли,
някой сънува всяка нощ отново теб.
Някой не може без тебе да диша
сега май разбра всъщност , че може би
аз съм този някой – уви!

И .... дано да не сгреша,
но искам те сега.
И моля се – деня да ме срещне със теб!
И да пресече,
сърцата ни и мислите....

Някой те чувства, някой усеща
с тялото си всеки дъх и всеки стон.
Някой не иска без теб да посреща,
всичките мигове – лоши, добри,
аз съм този някой – уви!

Ти си винаги във сърцето ми,
но те искам и тук в ръцете ми,
да те пазя щом падне нощта!
Нека двамата с теб да сътворим,
нов свят за нас да е един
и да знаеш че някой иска сега,
да ти подари вечността!

Някой те търси, някой те вика,
с мисли за теб заспива някой през нощта.
Някой избрал е точно теб да обича,
мисля вече, че отдавна ти разбра
аз този някой съм да!

Автор:Генадий Тодоров/Gen Todd - 18.11.2021-
Всички права запазени

Животът ми като приказка - въплътен в стихоплетия и музика

26/11/2025

25/11/2025

24/11/2025

23/11/2025

23/11/2025

22/11/2025

22/11/2025

21/11/2025

20/11/2025

19/11/2025

18/11/2025

Address

Website

Alerts

Shortcuts

Share