18/07/2025
Още един голям българин е роден на сакралната дата 18 юли.
Той е българския писател Димитър Иванов Стоянов, известен под псевдонима Елин Пелин.
Всички сме чели, особено в ученическите години, неговите „Косачи“, „По жътва“, „Гераците“, „Под манастирската лоза“, "Андрешко"...
А като деца, майки и баби са ни приспивали с „Дядовата ръкавичка“, „Кумчо Вълчо и Кума Лиса“, „Трите баби“, „Щурче-свирче. Весели стихчета за момичета и момчета“, „Пижо и Пендо“, „Гори Тилилейски“, „Правдата и кривдата“, „Ян Бибиян. Невероятни приключения на едно хлапе“, „Ян Бибиян на Луната“ и др.
Понякога пък авторът се пада на матурите и зрелостниците се потят над анализи по негови произведения.
Роден на 18. юли 1877 г. в село Байлово, Новоселско, тогава в Османската империя, бъдещият писател е раснал в семейство с 11 деца.
Баща му - Иван Стоянов, по-известен като Йото Варджията, бил будна личност.
Освен земеделец, той бил зидар, дърводелец, кантонер, правел коли, веялки, керемиди и тухли.
Известен е и неговият проект за вятърна мелница, който по-късно е отразен от сина му в едноименен разказ.
Въпреки скромния живот, будният възрожденски дух на рода не позволил на Йото да остави децата си неуки. Двама от синовете му завършили висше образование, а с разноски на самия Иван било отворено училище в собствения му дом.
По-късно Елин Пелин казва, че по това време баща му бил единственият грамотен човек в селото. Редовно носел книги от пазара в града, където продавал вар. В домашната му библиотека били „Рибният буквар“, „Под игото“ и съчиненията на Христо Ботев и Любен Каравелов.
Майка му Стоянка Иванова основно се е грижила за челядта, четири, от които измират още като деца.
Димитър израства в среда, където образованието било на особена почит. Завършва началното си образование в родното си село, след което заминава да учи в София (първи гимназиален клас), после в Златица, Панагюрище и Сливен, където завършва образователни степени, съответстващи на днешните 5. и 6. клас. Не завършва гимназия, но се самообразова - страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература.
Учителства една година в Байлово. През 1896 прави опит да влезе в Рисувалното училище. Рисуването, наред с четенето, била една от големите му страсти. Не е приет и се връща в Байлово, където през следващите две години пише първите си сериозни произведения. От есента на 1899 се установява в София, където е притиснат от финансови проблеми, от които не успява да се отърве до края на живота си.
Жени се за Стефанка Иванова Щерева, с която имат 2 деца - Елка и Боян. От Боян има внук Елин.
Умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст.
Елин Пелин е един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово, близки и познати. Опознал в детайли селския бит и душевност, зад идиличното и битовото открива определени социални тенденции и написва първите си зрели разкази: „Напаст Божия“, „Ветрената мелница“, „На оня свят“, „Гост“, „Андрешко“, „Пролетна измама“.
Творбите му са преведени на над 40 езика.
Повечето ръкописи, на които, изгарят при бомбардировката на къщата музей „Иван Вазов", на която дълги години Елин Пелин е бил директор. Сред тях е ръкописът на "Гераците".
Малкото останали ръкописи, наследниците му предават на къщата музей в Байлово.
Любопитна история е, че когато започват бомбардировките, Елин Пелин грабва стъкленицата със сърцето на дядо Вазов и хуква навън, без да помисли за собствения си архив. Със стъкленицата със сърцето и вещите на Иван Вазов е бягал през горяща София, за да ги спаси...
***
Други псевдоними, които Елин Пелин е използвал, подписвайки своите произведения са: Благолаж, Камен Шипков, Елчо, Пан, Пелинаш, Поручик, Мито, Чер Чемер, Иван Коприван, Горна Горчица, Катерина и други.
Но в сърцата ни остава като Елин Пелин - "певецът на българското село". 💟
Чест и почитания, Майсторе! 🙏
