22/06/2025
Планината не е просто място, тя е състояние на духа.
Горе, далеч от пътищата и града, светът не изчезва, просто спира да те държи в хватката си.
Всичко, което си мислил, че си, професия, навик, роля, се разпада на малки, безшумни парчета, които вятърът носи нанякъде, където вече не са твои.
Там, в онази особена тишина между два бора, разбираш, че животът, който живееш „долу“, е по-скоро отражение, отколкото същност.Бързаме, тревожим се, градим, но често забравяме най-важното: че преди да бъдем „някой“, трябва да си спомним какво е да бъдеш просто човек, същество, което диша, гледа, усеща.
Планината не те променя. Тя просто маха всичко, което не си.
Оставя те сам със себе си, и ако не се уплашиш от тази среща, тогава започваш да се събуждаш за истинския живот.
Не онзи с графиците и договорите. А онзи, в който миризмата на мокра пръст казва повече от всяка мъдра книга.
Горе няма нужда да убеждаваш никого, че си „добре“. Просто си.
И това е достатъчно.