07/06/2026
Пътуваме с Мими в 9 сутринта в понеделник с автобус номер 4 от центъра към покрайнините на Бордо и си мислим: дали няма да сме единствените на този винен тур? Или пък ще срещнем още дузина винени ентусиасти, които много от приятелите ни биха определили като луди, или в най-добрия случай - като тежки алкохолици.
Първото нещо, което си бяхме решили да направим още с пристигането си в Бордо, беше да посетим винарна. Да, напълно предвидимо. Но все пак говорим за Бордо — човек трудно може да се преструва, че е дошъл само за градската архитектура.
Бяхме си запазили обиколка с дегустация за 10:00 сутринта в Château Pape Clément в Песак - една от най-старите изби в околността, датираща от 1252 г. На повечето хора 10 сутринта може да им звучи малко рано за вино, но за нас означава едно нещо: в групата ще има само истински винени ентусиасти, а рецепторите ни ще са свежи, за да възприемем вината максимално добре.
Пътували сме не повече от 20 минути, но пейзажът бавно, но сигурно, започва да се сменя. От оживения център към спокойните квартали с малки улички и ниски къщи, докато не се озоваваме сред лозя и винарски имения от двете ни страни. След малко влизаме в Песак, където слизаме на спирка пред малка, но оживена от местни пекарна, само на няколко минути от шатото. Разбира се, спряхме за закуска - дегустацията на празен стомах никога не е добра идея.
Още при пристигането ни стана ясно, че не сме сами, но пък групата няма да е случайна. На такива турове обикновено идват хора, които наистина се интересуват от вино — или поне достатъчно, за да станат рано по време на почивка. С нас имаше двама души от Лондон, дошли направо с куфарите си преди полета за вкъщи, семейство от Хонконг и една двойка от Калифорния, която изглеждаше толкова кинематографично, че почти очаквахме някой да каже „екшън“. Дамата много приличаше на Ева Лонгория — това не е важно за винената история, но беше важно за настроението на групата. Компанията се допълни с двойка много свежи пенсионери от Орегон, тръгнали на европейско пътешествие.
Всички бяхме строени пред входа в 9:45, което рядко се случва при туристически групи. Явно виното създава дисциплина.
Водачката ни поздравява и повежда към.. една пещера. В подземието на старата сграда се намира исторически параклис - все пак шатото има вековна църковна история. В криптата се намира мраморно копие на саркофага на папа Климент, както и специално хранилище за семейната колекция от стари реколти. Това е от онези моменти, в които обиколката изведнъж престава да бъде само винена и започва да прилича малко на музейно посещение.
Château Pape Clément е сред най-старите винарни в Бордо. Първият документиран гроздобер тук е още от 1252 година, а лозята са свързани с повече от седем века непрекъснато винопроизводство. Името идва от Бертран дьо Гот, който през 1305 година става папа под името Климент V. Той дарява лозето на архиепископите на Бордо, затова и върху етикетите на вината и до днес присъстват папските ключове.
В продължение на повече от 400 години виното е било използвано основно за религиозни церемонии. След Френската революция през 1789 година достъпът до него става по-широк. Самата сграда на шатото, която виждаме днес, е построена през 60-те години на XIX век. През 80-те години на XX век имението е купено от Бернар Магре, който го развива като една от водещите си винарни.
Имението има сертификат HVE3 — най-високото ниво за екологична стойност във Франция. Това означава повече внимание към устойчивите практики, биоразнообразието и работата с лозята. Казано по-човешки: не е просто красиво място с добра история, а работеща винарна, в която процесите са доста прецизно организирани.
Шато Пап Клемент е едно от едва 16-те винарски имения със статут Grand Cru Classé в региона Грав (Graves) от престижната класификация от 1953 г.
Продължаваме обиколката в залата за ферментация - черно-бял шахматен под, високи съдове и много добре подредена „винена геометрия“. В залата има 28 големи каци от френски дъб. По време на кампанията, във всеки от тях ферментира гроздето от отделен парцел. Това позволява по-прецизна работа според особеностите на гроздето - перфекционизмът тук е на почит. Над 90 % от производството на избата е ориентирано към червени вина. Сортовете, по традиция, са каберне совиньон и мерло и малко пети вердо и малбек.
До дървените съдове се виждат и големи теракотени амфори - ползват ги основно за белите вина, които са едва около 10 % от производството. Сортовете, характерно за Бордо, са совиньон блан и семийон. Имат, разбира се, и иноксови съдове, които обаче не видяхме.
След това преминахме към избата за отлежаване - прилежно подредени френски барици, оцветени с червена ивица по средата. Вината прекарват между 18 и 22 месеца. Пространството е хладно, тихо и много подредено. Там няма нужда от много обяснения — самото място достатъчно ясно показва колко сериозно се гледа на процеса.
За дегустацията се върнахме в магазина. Включени в нашия пакет бяха три червени вина, но в самия магазин можете да опитате безплатно почти всичко, произвеждано във всички изби на Бернар Магре.
Първото беше Chateau Pape Clément Blanc - най-високия клас бяло вино на избата. Страхонен баланс, тяло и богатство от вкусове и аромати - бели плодове, масло, сметана, хлебни корички. Просто вълшебно вино, но и с впечатляваща цена от нас 100 евро бутилката.
Clémentin de Pape Clément е второто вино на шатото. По принцип повечето винарни в Бордо имат “първо” и “второ” вино, и евентуално други серии, в зависимост от мащаба и концепцията им. Първото вино обичайно се нарича “Шато (името на шатото)”, а второто го кръщават както преценят. Та така, тук Клементин е малкото братче (или сестриче) на флагмана Chateau Pape Clément. Богато вино с нотки на земя, виолетки и черни череши, но и отчетлива свежест. Трудно е да не го хареса човек.
Накрая опитахме Château Pape Clément Rouge — първото вино на имението, класифицирано като Grand Cru Classé de Graves. Това вече е по-сериозно вино: плътно, структурирано, с мощни танини и дълбоки аромати на черна череша, къпина, черен шоколад, кедър и лек пушек, предвидено да живее дълго - може би 15-20-30 години. Разбира се, това е и виното с най-висока цена, а по-добрите реколти - и колекционерска стойност. Или както бихме казали по-просто — бутилка, която човек не отваря в сряда вечер, защото „има останало сирене“.
Освен вино, в имението има и хотелска част, а често правят и частни вечери. Една от стаите е бароков апартамент с оригинални картини на Бернар Бюфе и кристален полилей Baccarat. Не сме нощували там, но само минаването покрай тази информация беше достатъчно, за да си представим живот, в който човек казва „слизам за дегустацията“ съвсем естествено.
Магазинът към комплекса също си заслужава. В него могат да се дегустират и купят вина не само от Château Pape Clément, но и от други престижни изби на Бернар Магре. Това е удобен вариант, ако искате да опитате вина от Saint-Émilion, Médoc или Sauternes, но нямате време да обиколите целия регион. А Бордо е голям регион — особено когато започнеш да си мислиш, че „може би ще стигнем и до още една изба“.
За мен Château Pape Clément е много добър избор за първо винено посещение в Бордо. Лесно е за достигане, има сериозна история, добре организирана обиколка и дегустация, която дава ясна представа за стила на района. Ако планирате пътуване до Бордо и искате да включите винарна без да губите цял ден в транспорт, Château Pape Clément е много смислен избор.
