Асоциация на българите в Украйна

02/09/2025

ПОЧИТ ПРЕД ПАМЕТТА НА ПАТРИАРХА НА БЪЛГАРИТЕ В УКРАЙНА ПРОФ. МИХАИЛ ДИХАН ПО СЛУЧАЙ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО МУ

На 25 август т.г. се навършиха 100 от рождението на патриарха на българите в Украйна проф. Михаил Дихан.

По случай тази дата представители на българската общност в гр. Одеса почетоха паметта му.

Под егидата на Иван Ергиев - обществен деец, близък приятел на професора, бе организирана паметна среща в конферентната зала на предприятие „Блаз“ в гр. Одеса.

В срещата участваха близки, роднини, съратници на проф. Дихан както от родното му село Благоево, така и от Одеса и региона. Почетни гости бяха народният депутат на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе, Иван Ергиев, генералният консул на България в Одеса Светослав Иванов, консулът Стоян Стоянов, проф. Михаил Зверяков, бивш ректор на Одеския икономически университет, Борис Спасов, председател на Одеското българско дружество и други.

Събитието започна с полагане на цветя на могилата на Михаил Дихан. Спомени от срещите и съвместната дейността с Михаил Дихан прозвучаха от Антон Киссе, Иван Ергиев, Михаил Зверяков, Нина Станкова, Димитър Терзи и др.
«Професор Дихан посвещава целия свой творчески живот и дейност на българската диаспора в Украйна и на България, за която винаги казваше «моя светиня». Той е един от основателите на българското възрожденско движение в Украйна и в което активно участва. Името на професора винаги ще живее в нашите сърца», каза г-н Антон Киссе.
Мероприятието беше водено от Валентин Кирязов, съселянин и съратник на проф. Дихан. Валентин Петрович представи интересни факти от детските години на проф. Дихан, участието му във Втората световна война и ранението, студентските му години и дейността като учен. Също така в края на срещата г-н Кирязов раздаде на всички, издадената през 2005 г. библиография на М. Дихан «Болгарский сладкодумец».
Професор Михаил Дихан е основател и почетен председател на Одеското българско дружество, член на Настоятелството на Международната асоциация на българите, академик на Балканската академия на науките, на Новата култура и устойчиво развитие. Инвалид от Втората световна война от 1941-1945 г., кавалер на 5 съветски бойни ордена, на 20 съветски и 2 български медали.

От 1969 г. е носител на орден «Кирил и Методий» II степен, от 2005 г. на паметен медал «Иван Вазов» — най-високото отличие на Държавната агенция за българите в чужбина, лауреат на конкурса «Човек на годината – 2005» — отличие на Асоциацията на българите в Украйна.

«Човек се смята за щастлив само тогава, когато може да реализира себе си, своята същност» — пише в своите трудове професор Дихан. За него може да се каже, че през своя почти 81-годишен живот той беше щастлив. Щастлив от това, че винаги даряваше на хората любов, най-висшето призвание на човека, дадено от Бога. Михаил Дмитриевич почина на 6 юли 2006 г. в гр. Одеса.

Преминал през най-страшната трагедия на XX век — Втората световна война, през съветския тоталитарен режим, когато е обявен за български буржоазен националист, професор Дихан беше един от най-активните участници в процеса на националното възраждане на българите в Украйна. В далечните 60-те години на XX век Михаил Дихан заедно със своите съмишленици Петър Недов и Иван Мещерюк пишат писмо до Никита Хрущов във връзка с тревогата си за асимилирането на българите в СССР, изчезването на родния език, културата и традициите, националната самобитност.

Когато настъпват демократичните промени в бившия Съветски съюз, професор Дихан е челник на възродителния процес, като заедно със съмишленици основава Одеското българско дружество, инициира създаването на в. «Роден край» през 1989 г.

През 1991 г. представя българите от Украйна в Първия конгрес на българите от цял свят, преминал в София, България. Активно участва в работата на Първия конгрес на българите в СССР през 1991 г. в Болград, където подкрепя кирилометодиевците в делото за по-последователна и резултатна програма на възраждането.
Неговата феноменална памет, горещ патриотизъм и висока патетика разпалваха огънчета на родолюбие във всяко българско сърце на голям и малък, по време, когато е изнасял лекции или е участвал в тържества в българските села и градове на Бесарабия и Таврия.

Поклон пред вечната му памет.

31/07/2025

В Българския център в Одеса премина паметна вечер по случай 100 години от рождението на доайена на българите - Геннадий Владимирович Коев

В Българския център в Одеса премина паметна вечер по случай 100 години от рождението на доайена на българите - Геннадий Владимирович Коев, организаирана по инициатива на Одеското българско дружество.
Геннадий Владимирович бе един от най-активните организатори и основатели на Одеското българско дружество и Асоциацията на българите в Украйна.
В паметната вечер взеха участие негови близки и роднини, съратници по обществената дейност на българската нива. Сред гостите бяха народният депутат на Украйна и президент на Асоциацията на българите в Украйна Антон Киссе и Сергей Гриневецкий, почетен гражданин на Одеска област и град Одеса.
Звучаха много топли думи и спомени по адрес на Геннадий Владимирович.
Той има 65 години трудов стаж като инжерен в селско-стопанската дейност, заемайки длъжности на различни нива.
Тридесет години той отдава в служенето на запазването на българската идентичност. Негово дело е организирането на изложби на художници българи в Украйна, както и много значими културни събития в Одеса и региона. Отбелязан е с много награди, както регионални, така и правителствени.
В рамките на събитието в центъра бе организирана изложба с лични вещи, снимки и награди на Геннадий Владимирович.

Кратка биография:
Коев Генадий Владимирович бе дългогодишен заместник-председател на Одеското българско дружество и отговорен секретар на Асоциацията на българите на Украйна. Роден е на 25.07.1925 г.
Завършва Всесъюзния кореспондентски политехнически институт в Москва. Участник е във Великата отечествена война.
Има общ трудов стаж 65 години. Почти през целия си трудов живот е работил в различни отдели на предприятия за селскостопанска техника, на длъжности от старши технолог, водещ инженер до началник на района и заместник-началник на областните отдели. За трудовите си постижения е награден с Орден на Трудовия червен флаг и три медала „За доблестен труд“.
През 2014 г. е награден с медал „За труд и победа“.
През 2015 г., по случай неговата 90-та годишнина, му бе присвоено почетното звание «Почетен гражданин на Одеска област».
Той е един от основателите на Одеското областно българско дружество и Асоциацията на българите на Украйна. Ползва се с безспорен авторитет и уважение в диаспората.
Геннадий Владимирович става основател и организатор на 7 национални изложби на украински художници от български произход, в резултат на които са публикувани четири национални каталога.
Автор е на книгата „Моето семейство“, издадена през 2012 г., посветена на историята на бесарабските българи.
Умира на 20 октомври 2023 г.

https://www.bta.bg/bg/bg-world/940911-balgarskata-obshtnost-v-odesa-pochete-pametta-na-gennadiy-koev-po-sluchay-100-go

18/07/2025

ДНЕС ОТБЕЛЯЗВАМЕ 188 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 година в Карлово. Идеолог и организатор на българската национална революция той създава местни революционни комитети в цялата страна, които да подготвят обща революция за освобождението на България. Мечтае за чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър, и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски - според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения. След разтурянето на легията се присъединява към четата на Ильо войвода.

През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирският дякон на свободата Васил Левски.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че "Нашето дело зависи от нашите собствени усилия".

Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него.

Обесен "там близо край град София" на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес.

09/07/2025

175 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ИВАН ВАЗОВ

Днес се навършват 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.

Творчеството на Вазов е отражение на две исторически епохи – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е академик на Българската академия на науките и министър на народното просвещение от 7 септември 1897 г. до 30 януари 1899 г. от Народната партия.

Иван Минчов Вазов е роден на 9 юли 1850 г., в Сопот. Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което на почит са строгият ред и патриархалността, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения.
Иван Вазов завършва местното взаимно и класно училище, запознава се с оригинална и преводна българоезична литература.
През 1866 г. учи гръцки и турски език в Калоферското училище при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов помощник даскал. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие.

Поетическата дейност на младия Вазов е покровителствана от майка му Съба Вазова – общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи от сина си търговец. С тази цел през 1870 г. Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Там обаче Вазов остава верен на призванието си – научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в „Периодическо списание“, списание „Читалище“, вестник „Отечество“, вестник „Свобода“ и др. Една нощ бяга в Браила, живее 2 – 3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров – Странджата. Животът сред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху младия поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. Творбите му са изключително много,но може би най-известни са „Епопея на забравените“ „Под игото“ „Немили-недраги” „Чичовци“ и др.

01/07/2025

НЕКРОЛОГ

С дълбока скръб Асоциацията на българите в Украйна съобщава, че на 1 юли 2025 година ни напусна нашият сънародник проф., дин Николай Червенков – изтъкнат учен в Украйна, Молдова и България, основател на Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак”.
Роден в будното българско село Чийшия, Болградски район, в семейството на потомци на български преселници, още от ученически години под ръководството на своя учител Константин Поглубко той се интересува от историята българския народ.

Над 45 години проф. Червенков отдава на науката, за което заслужено е признат за един от водещите изследователи на историята на българските преселници в Украйна и Молдова, получава много високи и правителствени награди. През 2012 г. бе отбелязан с отличието на Асоциацията на българите в Украйна – „Човек на годината”.
Автор и съавтор е на над 150 научни трудове, в това число монографии, различни сборници документи, учебници и помагала, а също така и над 200 научно-популярни статии. Неговите научни разработки и изследвания придобиват известност и признание както сред молдовските, така и сред българските и украински колеги. Той подготвя много последователи. Като учен и българин проф. Червенков вдига високо летвата на българите в Украйна и Молдова.
Загубата на проф. Николай Червенков е тежка за цялата българска общност в Украйна и Молдова.

С дълбока почит,
От името на Асоциацията на българите в Украйна
Антон Киссе
Народен депутат на Украйна
Президент на АБУ

24/06/2025

ДНЕС Е ЕНЬОВДЕН, ПРИЯТЕЛИ!

САМО ДОБРИ МИСЛИ И ЩАСТЛИВИ МИГОВЕ ДА ВИ СПОХОЖДАТ!

В България църквата почита днес църковния празник
Рождение на св. Йоан Кръстител, наричан от народа Еньовден.

Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден "слънцето играе или трепти", когато изгрява.
Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.

В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата. За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор "мълчана вода", налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.

02/06/2025

🇧🇬2 юни - Денят, в който се прекланяме пред живота, делото и подвига на ХРИСТО БОТЕВ и на всички дали живота си
в името на свободата на България.

Дълбок поклон!

30/05/2025

28/05/2025

На 24 май тази година в столицата на страната, гр.Киев, по инициатива на Съвета на националните общности на Украйна, се състоя Фестивал на националните общности на Украйна «UNIDAY» в рамките на Деня на междунационалното съгласие и културното многообразие.

Целта на фестивала бе популяризиране на етническото разнообразие на Украйна, укрепване на междуетническия диалог и демонстриране на културните и социални постижения на националните общности в независима Украйна.

В събитието приеха участие над 30 народности, населящи страната, сред които достойно се представи и българската. Мисията да се презентува българската култура бе възложена на Областен център за българската култура в гр.Болград, който наред с всичко необходимо за пълното представяне на етноса, отнесе със себе си емоционалния заряд от празнуването в навечерието на Деня на писмеността и просветата, на светите братя Кирил и Методий в родния град.

Участието на Центъра стана реалност благодарение на подкрепата на Асоциация на българите в Украйна, която дългогодишен партньор на международни арени за консолидация на българите по света. Програмата на празненството бе наситена и разнообразна, включваше музикални и танцови изяви, художествени и литературни експозиции, творчески майстер-класове, изложби на продукти на народно-приложно изкуство, част от която бе посветена на почитане на героите-представители на различни националности, които бранят свободата и независимостта на Украйна. Фестивалът стана важна платформа за задълбочаване на сътрудничеството между националните общности, укрепване на гражданското единство и насърчаване на световните ценности, взаиморазбиране и уважение към културното многообразие.

26/05/2025

🇧🇬📜✍️В СЕЛО КУПОРАН СЕ ПРОВЕДЕ 14-ИЯТ ЕТНОФЕСТИВАЛ «СЛАВЯНСКИЯТ ЕЗИК- ТОВА Е ДУШАТА НА НАРОДА»

По случай Деня на Св. братя Кирил и Методий, славянската писменост, българската просвета и култура в с. Купоран, Одеска област, се състоя 14-ият етнофестивал „Славянският език – това е душата на народа“, чийто основен инициатор е Асоциация на българите в Украйна с президент Антон Киссе.

По повод празника на славянската писменост и култура домакините на селото посрещнаха почетни гости, които се присъединиха към тържеството и подкрепиха общото дело – съхраняването и популяризирането на славянското културно наследство.
Сред почетните гости бяха: Сава Чернев – председател на Бесарабския селищен съвет, Светослав Иванов – генерален консул на Република България в град Одеса, Михайло Радев – вицепрезидент на Асоциацията на българите в Украйна, Трифон Антов – депутат на Одеския областен съвет, Елена Шаталова – заместник-председател на Арцизкия градски съвет, Виктор Чербаджи – представител на Тарутинското културно-просветно дружество „Генерал Петър Груев“.
Почетните гости очертаха значението на делото на светите братя и техните ученици. Пожелаха благополучие, успех, патриотично вдъхновение на всички сънародници в Украйна.

От целия регион пристигнаха най-ярките танцови и вокални състави, за да отпразнуват заедно този специален ден.
Своите изпълнения представиха: Народен танцов колектив „Надія, Народен танцов колектив „Талісман“, Народен оркестър „Самоцвіти“, Народен вокален колектив „Веснянка“, Красненски дом на културата, Народен танцов колектив „Азалія“, Ярівски дом на културата, Народен фолклорен колектив „Гюльмянка“, Народен танцов колектив „Натхнення“, Вільненски дом на културата, Вокален колектив „Георгіна“, Виноградівски дом на културата, Народен колектив „Непоседи“, Народен вокален колектив „Роден край“, Петрівски дом на културата, Народен танцов колектив „Възраждане“, Петрівски дом на културата, Народен вокален колектив „Златогласці“, Рівненски дом на културата, Танцов колектив „Твардишка младост“, гр. Твардица, Република Молдова, ръководител Ирина Доломанжи, Оркестър за народна музика „Хоро Бургуджи“, Народен ансамбъл за песен и танц „Гердан“.
Солисти от Народния театър на естрадната песен „Перлина Бессарабії“ към Бесарабския дом на културата: Степан Куруч, Сергей Солдат, Ксения Торган, Мария Узун.
Солисти: Ганна Вєлєва, Ярівски дом на културата, Олена Кащі, Рівненски дом на културата, Володимир Недялков, Рівненски дом на културата.

👯‍♂️Гвоздеят на мероприятието бяха близнаците от село Лужанка — Кирил и Методий, чиито имена символично съвпадат с духовните просветители, в чест на които се провежда празникът.
Своето присъствие те направиха събитието още по-запомнящо се, а гостите ги изненадаха с подаръци като знак на внимание и признателност.
Малките Кирил и Методий се превърнаха в живо въплъщение на връзката между поколенията и значението на славянската писменост!

✨ Фестивалът по случай Деня на славянската писменост е празник, който обединява поколенията, творчеството и уважението към дълбоките културни корени на нашия народ.

Това е ден, когато сцената се изпълва с цветовете на народни носии, с мелодиите на традиционни песни и с ритмите на изпълнения от целия регион. Това са искрени емоции, ярки представления и обща гордост от родното слово и традициите, които живеят в сърцата!

Поздрави на всички – участници, зрители и организатори. Заедно създадохте истински културен празник!

————————————————————

В СЕЛІ РІНЕ ВІДБУВСЯ 14 ЕТО-ФЕСТИВАЛЬ" СЛОВ'ЯНСЬКА МОВА -ЦЕ ДУША НАРОДУ"

До Дня Св. Братів Кирила та Мефодія, слов’янскої писемності і болгарської освіти і культури в с.Рівне, Одещина пройшов 14 етно-фестиваль «Слов’янська мова – це душа народу», головним ініціатором якого є Асоціація болгар Украіни з президентом Антоном Кіссе.

До Дня слов’янської писемності та культури господарі села приймати поважних гостей, які приєдналися до святкування й підтримали спільну справу — збереження та популяризацію слов’янської культурної спадщини.

Серед почесних гостей були голова Бессарабської селищної ради Сава Чернев, Светослав Іванов – Генеральний консул Республіки Болгарія в місті Одеса, Михайло Радєв – віце-президент Асоціації болгар України, Тріфон Антов – депутат Одеської обласної ради, Олена Шаталова – заступник голови Арцизької міської ради, Віктор Чербаджи – представник Тарутинського культурно-просвітницького товариства ім. Генерала Петра Груєва.

З усього регіону зʼїхались найяскравіші танцювальні та вокальні колективи, щоб разом відзначити це особливе свято.
Своїми виступами порадували гостей Народний танцювальний колектив. Бессарабський будинок культури, Народний танцювальний колектив «Талісман», Бессарабський будинок культури. Народний оркестр «Самоцвіти». Бессарабський будинок культури. Народний вокальний колектив «Веснянка». Красненський будинок культури. Народний танцювальний колектив «Азалія». Ярівський будинок культури. Народний фольклорний колектив «Гюльмянка». Народний танцювальний колектив «Натхнення». Вільненський будинок культури. Вокальний колектив «Георгіна». Виноградівський будинок культури. Народний колектив «Непоседи». Народний вокальний колектив «Роден край». Петрівський будинок культури. Народний танцювальний колектив «Възраждане». Петрівський будинок культури. Народний вокальний колектив «Златогласці». Рівненський будинок культури. Танцювальний колектив «Твардишка младост».м.Твардиця республіка Молдова. Керівник Ірина Доломанжи. Оркестр народної музики «Хоро Бургуджи». Народний ансамбль пісні і танцю «Гердан». Соліст народного театру естрадної пісні «Перлина Бессарабії» Бессарабського будинок культури. - Степан Куруч. Соліст народного театру естрадної пісні «Перлина Бессарабії» Бессарабського будинок культури. - Сергій Солдат. Солістка народного театру естрадної пісні «Перлина Бессарабії» Бессарабського будинок культури. - Ксенія Торган. Солістка народного театру естрадної пісні «Перлина Бессарабії» Бессарабського будинок культури. - Марія Узун.Солістка Ганна Вєлєва . Ярівський будинок культури. . Керівник Марина Вєрдєш. Солістка Олена Кащі. Рівненський будинок культури. Соліст Володимир Недялков. Рівненський будинок культури.

👯‍♂️👯‍♂️Родзинкою заходу стали близнюки з села Лужанка — Кирило та Мефодій, імена яких символічно збігаються з іменами духовних просвітителів, на честь яких і відзначається це свято. Своєю присутністю вони зробили подію ще більш пам’ятною, а гості приготували для них подарунки як знак уваги та вдячності.
Маленькі Кирило та Мефодій стали живим втіленням зв’язку поколінь і значення слов’янської писемності!

💫Фестиваль до Дня словʼянської писемності — це свято, що об’єднує покоління, творчість і повагу до глибоких культурних коренів нашого народу. Це день, коли сцена наповнюється барвами національних костюмів, мелодіями народних пісень та запальними танцями з усього регіону.
Це щирі емоції, яскраві виступи, спільна гордість за рідне слово, за традиції, що живуть у серцях!
Вітаємо всім, хто долучився — учасникам, глядачам, організаторам. Разом ви створили справжнє культурне свято!

#ДеньСловʼянськоїПисемності #ФестивальТалантів #МоваЄднає #ЗберігаємоТрадиції

✍️Елена Волкова (Елен Волкова)

25/05/2025

🇧🇬📜🖋️Град Болград отбеляза Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската просвета и култура, и на славянската писменост

Празникът беше иницииран, организиран и проведен от
"Областния център за българска култура в град Болград, с възпитаниците и педагогическия колектив на Болградската гимназия „Г. С. Раковски“.

Тържествата се състояха на 22 май – в навечерието на празника – и събраха ученици, преподаватели, представители на държавната власт и местното самоуправление, родолюбиви активисти и обществени дейци.

Празничното утро започна с полагане на венци и цветя пред Мемориала на българските опълченци – участници в Освободителната война от 1877–1878 г., родени и израснали в Буджака, които извоюваха своята свобода и станаха символ на силата и устойчивостта на българския дух, православната вяра и език.

Лицето на събитието бяха учениците от Болградската гимназия „Г. С. Раковски“, облечени в красиви български и украински народни носии, с балони, букви и гълъби в ръцете си. Силно вълнение и радост предизвикаха солистките от село Криничное, под ръководството на Иванна Демирова.

По-късно, под звуците на известни български маршове, участниците продължиха с празнично шествие към Спасо-Преображенския събор, където се съхраняват образите на светите братя Кирил и Методий и се проповядва тяхното свещено дело. В храма бяха запалени свещи за здраве, а тематична беседа със свещеника за ролята на първоучителите в изграждането на човешката цивилизация допълнително обогати емоционалното и духовно състояние на децата, създавайки незабравима атмосфера на празника.

Под ясното небе, сред зеленина и цветя, прозвучаха важни думи – да помним, да съхраняваме и да вървим към светлината чрез знанието, което отваря нови хоризонти и светове!

Шествието продължи до Болградската гимназия, където се проведе заключителната част на празника – училищно тържество с изяви на ученици, песни, концерти и награждаване на отличили се с високи постижения в учебната и извънкласната дейност.

06/05/2025

ГЕРГЬОВДЕН– ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ 🐏🌿

6 май е известен като Гергьовден и е сред най-почитаните български пролетни празници. В някои народни песни се казва, че е „по-личен и от Великден”.
На този ден православната църква чества великомъченик св. Георги Победоносец. Той е патрон на българската войска, затова 6 май е почитан като Ден на храбростта и българската армия и е официален празник за страната ни.

Св. Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности бил удостоен с военен чин трибун. Светецът ревностно проповядвал християнската вяра и затова бил затворен в тъмница и посечен през 305 г. Близо до гроба му се заселил змей, който опустошавал околността, владеел водите и всеки ден искал човешка жертва, за да ги пусне на хората. Когато дошъл ред на царската дъщеря, св. Георги убил змея с копието си и така я спасил. Заради това светецът се почита като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният змей се гърчи в краката му.
Отбелязването на Гергьовден е свързано с много и разнообразни обреди и обичаи, а ние ще ви разкажем за най-известните от тях.

Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце, жени, моми и деца берат пролетни цветя и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата.

Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.

Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките правят кръстен знак по челата и бузите на децата, за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома.

За празника се приготвят и специални обредни гергьовски хлябове. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода. Докато втасва, тестото се покрива с женска риза – “да се раждат повече женски агънца”.

Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.

Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.

През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите.